Борис Воловик Незабытые временем песни Незабравени

„НЕЗАБЫТЫЕ ВРЕМЕНЕМ ПЕСНИ”
Борис Михайлович Воловик (р. 1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕЗАБРАВЕНИ С ВРЕМЕТО ПЕСНИ

На надеждата привечер пристан открих,
всички чувства и песни на сала оставих,
на китарата струни за обич редих:
преживяното време да страда оставих.

Заваляха акорди от тъжен копнеж,
сякаш детство и младост си връщат мечтите,
сякаш свят на изчезнал любовен кипеж
си припомня забравен омай на сълзите.

Нас крайбрежна вълна ни люля и кипя,
и отмива изстинали с времето чувства,
и за щастие мойта китара запя,
песента на тъгата в скалите изпусна.

Акостирах на пристана жизнен и пак
позабравени с времето песни почувствах,
с песен обична грейна вълшебният бряг:
като в приказка нотите молят: „Възкръсвай!”


Ударения
НЕЗАБРАВЕНИ С ВРЕМЕТО ПЕСНИ

На наде́ждата при́вечер при́стан откри́х,
вси́чки чу́вства и пе́сни на са́ла оста́вих,
на кита́рата стру́ни за о́бич реди́х:
преживя́ното вре́ме да стра́да оста́вих.

Заваля́ха ако́рди от тъ́жен копне́ж,
ся́каш де́тство и мла́дост си връ́штат мечти́те,
ся́каш свя́т на изче́знал любо́вен кипе́ж
си припо́мня забра́вен ома́й на сълзи́те.

Нас крайбре́жна вълна́ ни люля́ и кипя́,
и отми́ва изсти́нали с вре́мето чу́вства,
и за шта́стие мо́йта кита́ра запя́,
песента́ на тъга́та в скали́те изпу́сна.

Акости́рах на при́стана жи́знен и па́к
позабра́вени с вре́мето пе́сни почу́вствах,
с пе́сен о́бична гре́йна вълше́бният бря́г:
като в при́казка но́тите мо́лят: „Възкръ́свай!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Воловик
НЕЗАБЫТЫЕ ВРЕМЕНЕМ ПЕСНИ

Я к причалу надежды под вечер пришел,
На пароме все чувства и песни оставил,
Песнь любви я на струнах гитары нашел:
И страдать уходящее время заставил.

Полились на гитаре аккорды тоски,
Как забытые в детстве и юности грезы,
Как потерянный мир ускользнувшей любви,
Как забытого чувства пролитые слезы.

Нас качало и било прибрежной волной,
Омывая остывшие временем чувства,
И гитара о счастье запела со мной,
Разбивая о берег мелодию грусти. 

На пароме, что к берегу жизни пристал,
Подобрал позабытые временем песни,
Рвалась песня любви на волшебный причал:
Ноты песни как в сказке просили – воскресни!

http://www.stihi.ru/2014/10/14/8852




---------------
Руският поет Борис Воловик (Борис Михайлович Воловик) е роден през 1941 г. в гр. Уфа. Завършва Уфимския авиационния институт (1965 г.). Автор е на научни трудове и монографии. Кандидат е на техническите науки, академик е към Академията на науките по приложна радиоелектроника. Работил е като преподавател в авиационен институт, зам.-главен инженер на научно-производственото обединение „Фрунзе”, главен инженер и зам.-директор на научно-изследователския институт „Аккорд”. Носител е на литературни награди. Член е на Русийския съюз на писателите. Автор е на стихосбирките „Сборник стихов” (2014 г.) и „В переулках любви фонари зажигают” (2016 г.). Живее в гр. Черкаси, Украйна.