Под един и същи снегопад се движим с теб.
Една и съща е вихрушката, която ни прегръща.
Загръща ни нощта със черния си креп -
целият във нежност се превръщам.
Ароматът на снега от щастието се топи
и върху земята ляга, като вярно куче,
в краката свикнало да бъде, дето си и ти.
Да не избягаш пак...За всеки случай...
Дорогая Веселинка, очень рад что понравилось мое стихотворение и перевели его на сербском языке. К сожаление не знаю Вашего прекрасного языка, чтоб оценить достойнсва перевода, но надеюсь что заслуиеть внимание сербских читателей. Буду рад на дальнейшее сотрудничество.
С глубоким уважением и теплом, Петр
Мы используем файлы cookie для улучшения работы сайта. Оставаясь на сайте, вы соглашаетесь с условиями использования файлов cookies. Чтобы ознакомиться с Политикой обработки персональных данных и файлов cookie, нажмите здесь.