Петя Дубарова. Сонячна дiвчинка

Петя Дубарова
СОНЯЧНА ДІВЧИНКА


Мені в долоні сонечко зухвало,
мов красний голуб, сіло ясне й світле,
зіщулившись, воно в мені заграло,
і пульс мій заспівав від жару й світла.

Я хочу мати сонце повсякчасно,
моїм долоням завжди б так палати;
носити хочу дух його незгасний,
самій горіти і не догоряти.

Щоб всі раділи у таку хвилину,
«Це сонячне дівча, — казали всюди, —
дух сонця в ній вирує без упину,
у неї у крові він завжди буде».

Щоб сонце, — щойно я зітхну безсило, —
не вигасало з втомою моєю,
а щоб, як кров моя жарка, світило
й блищало над садами і землею.

Зігрітий сонцем, будь щасливий, світе,
про мене сонце тайну зна велику,
я буду жити, буду вічно жити —
моє не згасне сонце аж довіку.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
Да съм слънчево момиче

В дланта ми каца слънцето червено —
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
 
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
 
И хората да гледат мен засмени,
да казват «Тя е слънчево момиче,
във вените и; слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта и; тича».
 
Аз искам, щом издъхна уморена,
то — слънцето — със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
 
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

1975 г.