Очи подпухнали, запушена палатка,
Ръце напукани от зимни студове.
Грижливо свалям мократа си шапка,
в ушите си неспирно чувам гръмове.
Едвам унесен в сънищата свои,
сърцето чувам в мене как тупти.
Безсънните ми нощи бяха те безбройни,
вървях в живота с моите мечти.
От чантата изваждам мокрия тефтер,
с премръзнала ръка в него ще запиша,
Не знам дали съм бил прилежен офицер?
от спомени душата още ми въздиша.
Безсънните нощи
© Copyright: Васил Йотов, 2017
Свидетельство о публикации №117013011074
Свидетельство о публикации №117013011074
Рецензии
