Нима отдавна ни се свиди
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.
По-смачкан от прочетен вестник,
по-сив от мръсната река,
не дава знак, но знаеш – често
единствен е подал ръка.
И – както тишината слиза
с безкрайни звуци в паметта,
зад тънката си бяла риза
той къта томче самота,
във него е записал всичко –
възторг и болка и копнеж.
И всяка дума, всяка сричка
е просто повик за летеж.
Край него паячета звездни
среднощ превземат на бегом –
и най-зловещите ни бездни
разкъртват ги със чук и лом.
Сред звънки смехове и врява
топи се мрачната скала,
и от душевната ни лава
извайват призрачни крила.
Да може всеки да политне,
намерил ден и точен час! –
за път, за обич и молитва,
дано доброто е сред нас.
В.Й.
Молитва за доброто
© Copyright: Йотова Валентина, 2017
Свидетельство о публикации №117011909678
Свидетельство о публикации №117011909678
Рецензии