Уточка. Ирина Ревякина

 
        /Кирюшины истории/

Подарили папа с мамой мне игрушку – уточку.
Я теперь не расстаюсь с ней даже на минуточку.
Понимает с полуслова все мои желания.
Я ей сказки сам читаю, приложив старания.

Стала самым близким другом уточка забавная.
Только дед не понимает: "Что за дружба странная?"
"Не волнуйся! Всё в порядке!" - успокою дедушку. –
"Утя-Путя – друг мой славный! С нею я беседую".

Мы играем с ней в рыбалку и в полёт космический,
В приключение морское, век доисторический.
Спим в обнимку с ней ночами (лапки Ути чистые).
Строю я на завтра планы – будем альпинистами.
Папа тоже согласился: "Уточка – полезная!
Дом она наш охраняет, хоть и дверь железная".
Есть ещё у нас игрушки разные, забавные.
Утя-Путя лучше всех!
                Просто она главная!

ПАТЕНЦЕ
Превод: Радко Стоянов
 
/Кирюшини истории/

Татко с мама подариха ми играчка - патица.
Аз не се разделям с нея даже за минутица.
Тя разбира с полудума моите желания.
Приказки чета й аз със радост и старание.

Най-добър и мил другар ми стана тя, забавна е.
Само дядо не разбира: „Що за дружба – странна е!“
„Всичко е наред! Не се вълнувай“ – утешавам го. –
„Патицата е другар! И с нея аз беседвам си.“

Ние с нея си играем в полети космически,
в приключенията морски, в век доисторически.
Спим в прегръдка с нея вечер /лапките й чисти са/.
Утре план ще си направя – ще сме алпинисти.

Татко също съгласи се: „Патето полезно е!
И дома ни пази то, макар да е с врата железна“.
Имаме играчки други – разни и забавни са.
Патицата най-добра е! Просто тя е главната!


Рецензии