Петя Дубарова. Альоша

Петя Дубарова
АЛЬОША


Алеєю, що у зеленім лоні,
спинивсь Альоша, хлопець молодий,
і, простягнувши з каменю долоні,
стоїть під небом синім, як живий.

Дарма, що в юнака гранітні очі,
якими спозирає він блакить, —
в них полум’я жарке живе, клекоче,
дух воїна у тих очах кипить.

Щоранку розмовляє він з вітрами,
з промінням ясним, птаством гомінким,
він розкрива для нас небесні брами
і пестить небо взором кам’яним.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Петя Дубарова
АЛЬОША


В алеята, потънала в зелено,
е спрял Альоша — силен и красив.
Той свойта длан, от камък сътворена,
протегнал е възторжен и щастлив.

О, нищо, че от камък са очите,
а мъжките зеници — от гранит,
във тях човешки плам и огън скрит е,
духът на воин смел във тях е скрит.

И всяко утро с птици разговаря,
със луди ветрове и със лъчи,
небето със дланта си той разтваря
и гали го със каменни очи.

1975 г.