Елена Недельская Светлая нить Светлата нишка
Елена Николаевна Недельская (1912-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВЕТЛАТА НИШКА
Ти знаеш, понякога аз се страхувам,
дали ще запазя през моя живот,
когато в душата тревога нахлува,
нескъсана светлата нишка за род.
Аз станах затворена, строга, корава,
по-рядко мечтая, по-често мълча,
но споменът винаги нека навява
дихание пролетно в зимна душа.
И с радостен взор да следя в небесата,
сияещи в ясния Божи разлом,
онази цъфтяща градина, в която
с достойнство старееше чистият дом
с уютните стаички и с гредореда,
от лунен отблясък свещен осветен,
лицата познати на стари портрети
и тясната стълба на детския ден.
И въпреки късаща времето болка,
безсънен покой да оглася безспир
таз песен, която бе волна над Волга,
таз песен, събрала и мъка, и шир.
Дори и нещастие да ме прокуди,
то нека чудесната нишка е с мен,
напомняща топлото ласкаво чудо
на моя далечен любим дом рожден.
Ударения
СВЕТЛАТА НИШКА
Ти зна́еш, поня́кога а́з се страху́вам,
дали́ ште запа́зя през мо́я живо́т,
кога́то в душа́та трево́га нахлу́ва,
нескъ́сана све́тлата ни́шка за ро́д.
Аз ста́нах затво́рена, стро́га, кора́ва,
по-ря́дко мечта́я, по-че́сто мълча́,
но спо́менът ви́наги не́ка навя́ва
диха́ние про́летно в зи́мна душа́.
И с ра́достен взо́р да следя́ в небеса́та,
сия́ешти в я́сния Бо́жи разло́м,
она́зи цъфтя́шта гради́на, в коя́то
с досто́йнство старе́еше чи́стият до́м
с ую́тните ста́ички и с гредоре́да,
от лу́нен отбля́сък свеште́н освете́н,
лица́та позна́ти на ста́ри портре́ти
и тя́сната стъ́лба на де́тския де́н.
И въ́преки къ́сашта вре́мето бо́лка,
безсъ́нен поко́й да огла́ся безспи́р
таз пе́сен, коя́то бе во́лна над Во́лга,
таз пе́сен, събра́ла и мъ́ка, и ши́р.
Дори́ и нешта́стие да ме проку́ди,
то не́ка чуде́сната ни́шка е с ме́н,
напо́мняшта то́плото ла́скаво чу́до
на мо́я дале́чен люби́м дом рожде́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Елена Недельская
СВЕТЛАЯ НИТЬ
Ты знаешь, мне страшно бывает порою,
Что я не смогу до конца сохранить
В душе, поражённой тревогою злою,
Непорванной тонкую светлую нить.
Я замкнутой стала, суровей, черствее;
Все реже мечтаю, все больше молчу,
Но тот уголок, от которого веет
Дыханьем весенним, я помнить хочу.
То небо глубокое, радостным взором
Сиявшее в ясном покое святом:
Тот сад, расцветавший так буйно, в котором
С достоинством старился чистенький дом;
Те комнаты низкие; на половицах
Отсветом луны нарисованный клин;
На старых портретах знакомые лица
И лестница узкая – на мезонин.
И жить-то, быть может, осталось недолго.
Пусть! Лишь бы звучала в бессонной тиши
Та песня, что вольно взвивалась над Волгой,
Та песня, в которой и горечь, и ширь.
Пусть не было счастья, покоя не будет,
Пусть, лишь бы не рвалась чудесная связь,
Чтоб помнить всегда, как о ласковом чуде,
О месте далеком, где я родилась.
---------------
Руската поетеса Елена Неделска (Елена Николаевна Недельская) е родена през 1912 г. в гр. Ярославл. Израства в гр. Самара. По време на Гражданската война емигрира с родителите си в Китай. Работи като лектор във висша музикална школа и като режисьор в Централния клуб на културата в гр. Харбин. Публикува стихове в списания, алманаси и сборници като „Рубеж”, „Прибой”, „Лира”, „Луч Азии” и др. През 1954 г. се премества в Германия, а към края на 50-те години се установява в Австралия. Автор е на стихосбирките „У порога” (1940 г.), „Белая роща” (в две издания, 1941 и 1943 г.) и „Стихи” (1978 г.). Умира на 31 август 1980 г. в гр. Сидни, Австралия. Нейни стихове са включени в антологията „Русская поэзия Китая”.
Свидетельство о публикации №117010100003
С уважением и теплом,
Красимир
Красимир Георгиев 01.01.2017 13:41 Заявить о нарушении