Крылатая душа. Борисова Oльга Mихайловна

Бездушный, монотонный дождь
Стучит с утра по мутным стеклам…
Души усталой не тревожь,
Она от слез давно промокла.

В груди трепещет и болит
И бьется птицею незрячей,
Горит огнем, как хризолит
И по ночам устало плачет.

От бед, что множит новый день,
От слов, которыми распята…
И вижу, сходит с окон тень,
Душа моя опять крылата!

КРИЛАТА ДУША
Превод: Радко Стоянов

Бездушен, монотонен дъжд
почуква  по стъклата мътни.
Душа унила не веднъж
от сълзи горки е пропита.

В гърдите тръпне и боли,
и бие птицата незрима.
Гори ме като хризолит
и плаче в нощите, ранима.

От зли беди през всеки ден,
от зли слова на кръст разпната.
Но слиза сянка-лъч при мен –
душата ми е пак крилата.


Рецензии