Петя Дубарова. Чи ж я тремчу?

Петя Дубарова
Чи ж я тремчу?


Чи ж я тремчу, чи дихаю безсило?
На запах відчуваю — всюди мла.
І сумніви по спині розпустили
свои холодні і липкі тіла.
Там ждуть мене пороги рідні, знаю,
проклали східці до хатини путь —
ті східці, схожі на лелечу зграю,
утомлену й сумну мене ведуть
туди, де постіль ароматна, біла,
що вабить ніжним запахом тепла.
І сумніви потроху відступили,
забравши враз свої липкі тіла.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
Треперя ли?

Треперя ли? Студен ли е дъха ми?
Във ноздрите  ми - мирис на мъгла.
Съмненията плъзват по гърба ми
студените си лепкави тела.
Но чака ме притворена вратата
и гъвкавите стълби към дома,
строени като щъркелово ято
ме водят уморена и сама
към мамещия мирис на пижами,
към дъхави, оправени легла.
Съмненията смъкват от гърба ми
студените си лепкави тела...


Рецензии