Крадливата сврака

Автор: Генка Богданова
„Който краде, не може да го яде.”

Знам, че свраката креслива,
е, нахална и , крадлива.
Щом съгледа нещо чуждо,
пламва в нея”страшна нужда”
лично да го притежава.
А след туй какво остава?
Да се спусне леко, леко,
после с плячката далеко,
без дори да се смути,
бързичко да отлети.
Нещо лъскаво щом падне,
Сврака бърза го грабне
като нещо скъпоценно.
И в гнездото непременно
гледа бърза да го скрие,
никой да не го открие.
Кака Сврака най-обича
с лъскавичко да се кичи.
Може да е от боклука, 
но щом свети и блещука,
тя не може да изтрае
и го  грабва най-накрая.
А в гнездото й събрани:
камъчета и гердани,
малки стъклени висулки
и хартийки и дрънкулки …
Даже суха змийска кожа
крие тя във свойто ложе.
Но се случи да замръкне,
нищичко да не отмъкне.
Връщаше се натъжена,
а под нея – задимено.
- Ех, че тежък дим се вие!
Но под него май се крие
нещо светло и искрящо? 
(Било въгленче горящо.)
Кака Сврака се не мае,
 спусна се и то се знае,
грабна радостна предмета
и политна към небето.
Във гнездото си се спусна
и  „съкровището” пусна.
Ала чак сега разбра,
че опасничка игра
свикнала е да играе
и изплаши се накрая.
Въгленчето се разпали
и с „езичета” „погали”
кака Сврака по краката,
поопърли й перата,
после лумна нависоко
и я изгори жестоко.
Литна Сврака ужасена
към рекичката студена,
огънят да загаси,
та дано да се спаси.
Огънят й се присмива:
-Ах, ти, сврачище крадливо,
трябваше да разбереш,
че е лошо да крадеш!