Сблъсък
в памет на съпруга ми Петър
Тъгувах те.
И те зовях.
Ти ми се усмихваше.
Неволите ти преживях.
Сънят по теб не стихваше.
В погледа ми онова,
което те бленуваше,
избистри те до синева...
и утрото обуваше.
Прозорецът събрал тъга
попила по страните ми,
потъна в слънчева мъгла
по просека на дните ми.
Събудих се.
И проумях.
Времето препускаше.
Пляскаше дъждовен смях.
Нахално ме
притискаше.
А ти невинен до мираж,
избистрен и изчистен лик,
препълваш с Божия кураж,
дните ми в немислен миг.
3.11.2016г.
Свидетельство о публикации №116120500013