Автор: Генка Богданова
Разплакала се козата,
че много й пречи брадата.
Все се заплита в клонака,
скуби я грозно трънака.
Тъжна е много Козата,
жално въздиша горката,
че й са тънки краката,
че и са дълги рогата.
Че няма като Овцата,
къдрава кожа вълната,
като Овена юнашка,
дълга,дебела опашка…
Но спря сълзици да рони,
че я Вълкът подгони.
Носят я бързо краката
чак към върха на скалата.
Спря се на върха Козата,
вдигнала гордо рогата,
весело тропа с краката,
клати щастливо брадата.
Оттам на Вълчан се смее,
радостна блее и пее:
-Да сте ми здрави и живи,
мои крачета скокливи!
И ти,опашчице,сладка,
и ти, моя козинке гладка!
И вие да сте честити,
хубави рогца извити!
Че ако ми бяхте сърдити
щях да попадна в зъбите
на Кум-Вълчан”кръволока”
и да пострадам жестоко.
Разплака се козичката
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116120407979
Свидетельство о публикации №116120407979
Рецензии