Кумчо вълчо - проповедник

Автор:Генка Богданова

Кум  Вълчо стана  проповедник…
Но той е кожодер,  изедник!
Да, беше, ала се покая,
получи прошка най –накрая.
Сега е пастор. Овчи кожи
да помирише той не може.
Ожени се за Кума Лиса
и цялото си паство слиса
с хвалби, че била домакиня
и скромна като монахиня.
Изучиха Вероучения
на църковните  течения –
„протестанти”,  „католици”…
Взеха диплом за Владици.
След рекламната кампания,
Пастор Вълчо и компания
събраха свои  ученици
от всички раси и езици –
познати, близки, приятели -
Вълчови последователи.
Изпратиха им от чужбина
компютри, библии дузина.
Дузина? Може би – хиляда,
на всеки по една се пада.
Поръчаха църковни песни
при композитори известни.
В нова църква сред поляна,
Отецът проповед захвана.
Не с десет заповеди прости,
със сто засипа свойте гости.
Изпадаше и във екстаз,
а всички слушаха в захлас:
„Осанна! Слава! Алилуя!...”
И гащите им да събуе
готови бяха в този час.
Лисана тръгваше тогаз
с молитви и със песнопения,
с паница проста за дарения.
А от амвона пастор Вълчо
от вдъхновение се гърчи,
със страст от Бога той зове
прошка и за бъдни грехове.
- Добър е Бог! Прощава, знаем,
щом често от сърце се каем.
Червив да си от грешки ти,
покай се! Той ще ти прости.
- Бъдете щедри, милосърдни!-
и Лиса кланя се усърдно.
А дарове текат, не капят.
За правото да бият, хапят,
да лъжат и прелюбодействат,
да крадат и да злодействат –
за всичко Той да му  прости,
дарява паството пари…

Ще спра до тук. Кажете вие,
къде, все пак, грехът се крие?


Рецензии