Врабчо-емигрант, басня

Автор: Генка Богданова
 
Реши най –после Врабчо, че е време,
юздата на съдбата си да вземе
и да разшири житейският си взор.
Стига вече е живял като в затвор!
Наумил си  Врабчо да замине,
да потърси  работа  в чужбина.
Знае,  прелетните всяка есен,
заминават в този свят чудесен.
Той  остава - гладен, безимотен,
от години  вече безработен.
Няма смисъл тук да си стои!
Нали крила си има, ще лети!
Зад граница! Посоката - ясна -
все на юг, България е тясна!
Не на ЮГ, на ЗАПАД ще замина,
там е, казват, Райската градина.
Нов живот аз  тръгвам да намеря!
Стига да гладувам, да треперя!

Там пък може политик да стана,
или пък бизнес смело ще подхвана...
Сред това свободно общество
ще се намери и за мен место.

Ала Врабчо изведнъж помръкна.
" Но без виза как ще се измъкна?
Полицаи родни, митничари,
следят зорко пътища и гари
и ако си нямаш документи,
те без много, много сантименти,
беден ли си даже и не питат,
а на бой и подкупи налитат.
Пък и аз, какво ли друго имам?
Все с едничка дрешка - лете, зиме,
нито хубост, за да ги омая,
нито трикове полезни зная.
Нямам си и вуйчо във чужбина,
като гост поканен да замина.
Страх ме е да тръгна нелегално!-
тъй затюхка се Врабецът жално.
Ех, пустата ми моя орисия,
трябва до комина да се свия!
Със слабите, проскубани крила,
къде " по дяволите" ще вървя?
Ех, знам, ще видя Райската врата,
когато тук от студ и глад умра!

Мили Врабчо, стой си тука, братко!
В Родината и троха е сладка!
И аз съм гладна, но не ще замина,
България  е Райската градина!