Магаре и славей, басня

Автор: Генка Богданова

В красивия вечерен час
Славей извива с нежен глас
чудна песен вдъхновено.
От гласа му възхитено
едно Магаре го попита:
- Камбанка ли е в тебе скрита,
или пък флейта с чуден глас?
О, моля ти се, братко, аз
тъй желая да открия
таланта ти къде се крие
и какво ми е потребно,
да звуча и аз вълшебно?
Каква храна с късмет улучи?
Кажи ми, как да се получи
мойта песен благозвучна,
да не звучи тъй грубо, скучно?
- Ям мушици и  росица, -
казва тази скромна птица, -
но не знам, дали  храната
извор е на красотата.
Не, аз, мисля, от сърцето
вълшебството е, братко, взето...
Краят  Марко не дочака.
втурна се във ракитака
да си хване там мушица,
да си пийне  и  росица.
С тази "творческа" диета
живя магарето превзето
от четвъртък до неделя,
без зоб, без слама, и постеля.
Жалко, слава не дочака,
от глад "опъна той търнака"!

Та ето ти съвет от мен:
Не всеки с дарба е роден.
Ако имаш разум малко,
ти не би изглеждал жалко
да потърсиш чест и слава,
там, дето друг ги заслужава.