Влюбеният жабок, басня

Автор: Генка Богданова

Край бистро езеро дълбоко
живеел с жабите Жабокът.
Живеел простичко и скучно.
Звучала му неблагозвучно
и на славеите песента.
Нито пролетта, ни есента,
нито хубавия вир дълбок
радвали надутия Жабок.
Бил влюбен страстно и дълбоко
в Кобила – снажна, но жестока.
Тука идвала на водопой.
Страдал много нашият герой.
За чувствата си да обади
той пеел страстни серенади.
Подскачал, тя дано го види,
понасял клюки и обиди
от себеподобните си той.
Стигало се даже и до бой,
че жабоците без страх и срам
го ядосвали от ревност там.
Често плачел нашият Жабок
и проклинал жребия жесток:
„Какво, какво не ми достига,
че поглед ласкав тя не вдига,
любовта ми тъй да насърчи
с милите си ласкави очи?”
Досетил се: „Подкови нямам,
това е тайната голяма!
Та всички хубави жребчета
подкови имат на нозете.
С подковите ще стана строен
и за любимата достоен.”
Към село Жабчо заподскачал
да търси бай Иван ковача.
Ковачът бил с глава разумна,
щом чул молбата му безумна
дълго, дълго, от сърце се смял,
а след туй съвет на Жабчо дал:
- Хей, върни се в твоя вир дълбок!
И с подкови - пак ще си жабок.
С чисто злато да си подкован
за нея ти ще си мъник презрян.
Кобилата жребци обича,
на тебе – жаба ти прилича.

Та, мечтай, приятелю, мечтай!
Това  е  най - човешко чувство.
Но и в мечтите мярка знай!
Да си разумен е изкуство!