Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ЮЛСКА ПРИКАЗКА

Азбуката има край.
Всеки който я познава,
знае той, че наближава.
"Ю" е буква предпоследна.
Приказката ни поредна
         с буква "Ю" започва тука,
но ще свърши пак с поука.

ЮЛИ е! Навред в полята
жънат хората житата.
Чучулиги сладко пеят.
Ябълки червени зреят.
Да почине спря жътварят.
Бъкел с мляко той отваря
жаждата да утоли.
Гледа някой го следи!
Зажадняла в маранята
изпълзяла вън змията.
"Как пред нея ще обядвам?
Може би и тя е гладна?"
Тъй жътварят сам си рече
и от хлебецът препечен
и със прясно млечице
нагости я от сърце.
Благодарна пък змията,
на жътваря за отплата
подари една жълтица.
(Била тя Змия - царица)
         Стиснал скъпата парица,
със зарадвана душица,
сам на своите другари
старият жътвар се хвали.
Но за този чуден дар,
друг жътвар му завидял.
"Май змията е вълшебна!
Трябва аз да я издебна.
Ще убия тази твар
и със злато - цял товар -
аз ще стана богаташ!" -
мис¬ли си жътварят наш.
Грабна мляко, та в житата
да подмами той змията.
Щом змията се проточи,
прясно млечице да лочи,
той замахна със тояга,
ала тя все пак избяга.
Но ухапа с гняв змията
селянина по ръката,
та отровен заболя
и във мъки той умря.

Приказката тук ще спра.
Ала вярвам, че разбра:
алчността е лошо нещо.
Но от нея по-зловещо
е това да си предател
на щедър и добър приятел!