Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ШАРКО И ПИСАНА

Ширнала се звездна нощ.
Но рано е до полунощ.
Чакаш пак, звездице ясна,
нова приказка прекрасна.
Аз зная приказки безчет,
а буква Ш е днес наред

Шарко е кутре красиво,
умно, весело ,игриво. 
Цял ден Шарко си играе,
тича радостно и лае,
скача в двора без умора.
Радват му се всички хора.
Той приятел е на всички –
и на хора и на птички.
Да, Шарко е добряк голям.
и всички го обичат, знам.
Даже с мишката Гризана
поигра си отзарана.
Само котката Писана
с Шарко дружба не подхвана.
Тя е стара, мързелива,
много подла и крадлива.
Със злобен поглед го следи
и все раздразнена сумти.
С остри нокти го заплашва,
а настръхне ли е страшна.
Досадната и зла Писана 
в двора без другар остана.
На Човека се подмазва,
но със Шарко не приказва.
Шарко чуди се и мае,
Шарко иска да узнае
тя защо му е сърдита?
Но кого, кого да пита?
И реши да пита дядо
от кога е тази свада,
че дядо дълго е живял
и от мъдрост побелял.
И разказа дядо Шаро
за поверието старо:
„Някога, преди шест века,
обявил навред Човека:
- Награждавам с Указ царски
 че от вълци са спасили
агънцата кротки, мили.
На пазачите се пада
кокал сочен за награда.
Тъй ще е от днес – до века!-
повели така Човека. –
Този документ пазете!
Щом сте гладни – покажете
фермана с подпис и печат
навред с месо ще ви гостят!”
Кучетата са заети,
цял ден тичат след овцете.
Как от мишките проклети,
лакомниците заклети,
документа да опазят?
Тези пакостници лазят
по тавани , по мазета,
в скринове и канапета...
Нийде скрито място няма
за Гризанчо и Гризана.
В онези стари времена,
баба туй ми спомена,
Кучето с Котака стари
били предани другари.
Затуй измислил дядо Пес
да  му окажат тази чест:
Мърморан пазач да стане
на безценните фермани.
Ала пазачът бил сънлив,
и мързелив, и немарлив.
На миндерчето се свил,
със документа се завил
и блажено мърка, мърка –
спи дълбоко, даже хърка.
А нахалните мишлета,
с боси пъргави крачета,
тихичко се приближили ,
с Указа се нагостили.
Така, от онзи ден  до днес,
за неопазената чест,
в таз история прочута,
пламнала враждата люта.
Кучетата котки мразят.
Котките от тях се пазят.
И така ще  е до края!
Туй, кутренце малко, зная.“
Запомни, детенце младо,
щом получил си награда,
ти длъжно си, помни от днес,
сам да опазиш тази чест!