Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ХИТРАТА ЛИСАНА

Хитроумната лисица
спи на меката тревица.
Спят в гнездата всички птички.
Спят калинки и пчелички.
 Детенце, само ти  не спиш
и неспокойно  се въртиш...
Но, успокой се, тук съм аз
и пак разказвам с нежен глас....

Хубав лес! Веколепен  дъб.!
А на върха, потънал в скръб,
унил като дъждовна есен,
измършавял, с клюн провесен,
стои отчаян  гарван млад.
Измъчва го ужасен глад.
Стои и тихо си мърмори:
- Ах, стомахът ми къркори!
Гладувам вече трети ден,
от глад съвсем съм изтощен.
Жив едва ли ще осъмна.
От глад ми иде да се гръмна!
Под дървото спря Лисана,
кротко разговор подхвана:




- Друже, днес  къде не ходих,
цялата гора пребродих,
тебе, скъпи, да открия.
Ето те и теб самия.
Зная, че съм грешна много!
Съвестта кори ме строго
за греха, що лани сторих.
С нрава си не се преборих,
Лъгах те тогава, братко,
взех ти  сиренцето сладко.
Днес покой за мене няма,
ощетих те със измама.
Глътнах го пред тебе даже!
Кой тогава да ми каже,
че грешно е да се краде?
Затуй ме съвестта яде.
Тук съм, за да искам прошка.
Нося  ти една кокошка,
сиренце като прибавка
и те каня на гощавка,
че както си измършавял,
се чудя, как си оцелял?
За наглата лъжа прости!
Знам, благороден мъж си ти.
- Ах, спасен съм, да си здрава!
От сърце ти се прощава!
Махна Гарванът с крилата,
слезе долу при Кумата...
 
Сещаш ли се, мило внуче,
с наивника що се случи?
Почна пир, но не с кокошка.
Щом получи Лиса прошка,
с гарвана гости се сладко.
туй е случката накратко.

На теб пък, ще поръчам строго
с лъжците да внимаваш много!