Изворът на мъдростта, автор Генка Богданова

ФАНИТО – КЛЮКАРКА

Фарът светъл не заспива,
взира се в нощта красива.
В градовете и селата
с меки нощнички децата
са в креватчетата вече.
Своята и ти облече,
ала, знам, не ти се спи,
приказка очакваш ти.

Фани е дете красиво,
но е много завистливо.
Фанито е и клюкарка.
Вчера пак издала Зарка,
че на кукли е играла
и за час е закъсняла.
Фани с всеки не играе.
Детските игри не знае.
С нови рокли се облича,
да се гизди, тя обича,
и с бижута да се кичи.
Тя суетно е момиче!
Фани все е „на голямо“,





като нея друга няма.
Тя и свое хоби има –
пролет, лято, есен, зима –
все на някой се присмива.
И нали е завистлива,
де кога, с когото свари
все за другите клюкари:
- Гледайте я тази Златка
как се клати като патка!
Криви са й и краката,
вечно й стърчи косата!
- Бил отличник Николай,
но зубрач е, кой не знай!...
Пешо бил като върлина.
Имала лунички Нина.
Днес на Тони, утре - Ива –
все на някой се присмива.
Все измисля клюки разни
и с децата тя се дразни.
Ала, слушай, мило внуче,
с Фанито какво се случи!
Веднъж децата се събраха,
тайничко се те разбраха,
строго да накажат Фани
за обидите събрани.
Имен ден празнува Дани.
Всичките деца покани,
само Фани без покана
за празника му  си остана.
Всички стягат се за път,
че на поход ще вървят.
Ще преспят във планината,
ще се къпят в езерата...
Тръгват с весели сърца
всичките добри деца.
Фани иска да отиде
езерата тя да види.
Отговаря й децата:
- Свършиха се май местата!
Пълен ни е автобуса,
старичък е, много друса!
За „принцеси” място няма.
Стой си, Фани, ти при мама!
Щом я видят всички млъкват
и край нея се измъкват.
Никой с нея не говори,
никой с Фанито се спори...
Тъй минаваха се дните.
Тя разбра, че са сърдити.
Почна Фани да тъгува.
Няма с кой да полудува.
Скучно й е вече вкъщи.
Даже мама й се мръщи.
Тичат, смеят се децата,
тя самотна е горката.
Плаче Фанито самичка:
- Ах, защо не бях добричка,
а клюкарствах и завиждах,
и децата аз обиждах!
Бях нахална и суетна,
и бездушна, и кокетна... 
Лоша бях, ще си призная.
Ето ме сама накрая !
Майка й така й рече:
- Фани, спри да плачеш вече!
Пред децата застани,
от сърце се извини!
 
Свърши приказката тука,
но със следната поука:
Егоистка  не бъди,
че самотна ще си ти!


ХИТРАТА ЛИСАНА

Хитроумната лисица
спи на меката тревица.
Спят в гнездата всички птички.
Спят калинки и пчелички.
 Детенце, само ти  не спиш
и неспокойно  се въртиш...
Но, успокой се, тук съм аз
и пак разказвам с нежен глас....

Хубав лес! Веколепен  дъб.!
А на върха, потънал в скръб,
унил като дъждовна есен,
измършавял, с клюн провесен,
стои отчаян  гарван млад.
Измъчва го ужасен глад.
Стои и тихо си мърмори:
- Ах, стомахът ми къркори!
Гладувам вече трети ден,
от глад съвсем съм изтощен.
Жив едва ли ще осъмна.
От глад ми иде да се гръмна!
Под дървото спря Лисана,
кротко разговор подхвана: