Върни ми прежните ми дни!
Мига върни ми… нетегловен!
Днес е тук в цветове – мъгли.
Белязан ден… и несъдбовен.
Градът е със пресипнал глас,
клаксони го дращят… плачат.
Продрани улици от ранен час,
гарвани от рано тъжно грачат.
И в сърцето ми е тъй… унило,
думите ми спират във въздъх.
Животът ми без теб – горчило,
ден и нощ у мен в един калъп.
Върни ми… прежните ми дни!
Върни ми още и смеха в очите!
Обичта върни ми… где я скри?
Себе си върни ми!Стон души ме!
Себе си върни ми
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116113009563
Свидетельство о публикации №116113009563
Рецензии
