Църква
Влизам във душата ти на пръсти -
като в църква.
Очите на светците
ме изгарят.
Не съм забравила,
че нося греховете си -
тъй тежка власеница,
която изгаря кожата ми
и душата.
Пред анвона,
скръстила молитвено ръце,
смирено моля прошка
и спасение.
От теб сто пъти се отричах,
а ти сто пъти в мен възкръсваше.
Изгубвах се в далечни светове,
но всички пътища
към теб ме връщаха.
Заспивах в чуждите легла,
но ти
във сънищата ме прегръщаше.
Помилуй мене,
грешницата,
и ме обичай,
напук на всички догми и канони...
Ружа Велчева
© Copyright: Ружа Велчева 2, 2016
Свидетельство о публикации №116112907345
Свидетельство о публикации №116112907345
Рецензии