Моят ден

                Виолета Божилова   
               
                Човешкият живот е толкова кратък -
                на фона на вечността – един миг същи.
                Дорде се огледаш – и си минал оттатък,
                откъдето никой се не връща.

                Древните добре са го казали               
                (нали имат сентенции за всичко):
                "Нула диес сине линеа",
                т.е. нито ден без чертичка.

                Имам ли свойта чертичка за деня               
                или той се изниза празен?               
                На браздата на живота семена               
                на добро ли посях или на омраза?               
               
                Утеших ли някого с добра дума,               
                подадох ли някому ръка?                ,
                Ще се гордея или ще се срамувам               
                от това, което извърша или изрека?               

                Няма време!Гости сме на този свят -               
                трябва да бързаме да живеем!               
                Животът ни с чисти  чертички да е богат,      
                че може за покаяние да не успеем.
 
               
                Колко бързо се свечери!               
                Още един ден шеметно измина...               
                Дано е бил наситен с дела добри -               
                нула диес сине линеа.

                ПЕРЕВОД НА РУССКИЙ ЯЗыК:               
                Nula dies sine linea
                (Латынская сентенция)
               Жизнь человеческая столь коротка -                               
               на фоне вечности – одно мгновение.
               Не успел оглянуться – и ушел туда,
               откуда нет возвращения.

              Древние сказали и помнится доныне
              (ведь у них сентенций – тьма, не одна):
                „Нула диес сине линеа”,
                т.е. без черточки ни дня.

              Есть ли в этот день черточка моя
              или он улетел впустую?
              На борозде жизни что посеяла я –
              семена добра или ругань злую?

              Утешила ли того, у кого беда?
              Подала ли руку тем, кто в ней нуждались?
              Буду гордиться или сгорать от стыда
              тем, что сделала или сказала?

             Времени нет! Гости в этом мире мы –
             спешить жить каждый из нас должен.
             Пусть полнят нашу жизнь черточки умны,
             а то к покаянию не успеть мы можем.

             Как быстро промчался и этот день!
             И пал над землею вечер синий...
             Черточку ставить мне не было лень –
             нула диес сине линеа.      
                Болгарский текст и перевод на русский : Виолета Божилова


Рецензии