Петя Дубарова. Справжня зима

Петя Дубарова
СПРАВЖНЯ ЗИМА


Схожий він на олівець, — гострий, золотавий,  —
місяць хмари простромля кінчиком своїм.
На коліна впавши враз, промовляють лави,
крові й диху свіжого просять дати їм.

«Чи то осінь, чи зима, — мовлять чорні віти. —
Нам вже дуже зимно, тільки снігу ще нема».
Ген біліють зорі, ніби то казкові квіти.
«Чи то осінь, чи зима то?» — дощ пита притьма.

«Так, зима звичайна це!» — кажуть світлофори.
«Може, ви не вірите, що ось приспів мій час?» —
це мигтять на вікнах нам шафранові узори.
Справжня бо зима ще не приходила в Бургас.

(переклад з болгарської —Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова 090
ИСТИНАЛАТА ЗИМА

Месецът заострен като връх на златен молив
облачни мехури иска с връх да прободе.
Падат на колене жадни пейки и се молят
малко от въздушната си кръв да им даде.

«Есен ли е, зима ли е — питат черни клони. —
Пак ни е студено, ала няма капка сняг». 
Бели са звездите като приказни балони.
«Есен ли е, зима ли е?» — свирва дъжд с кривак.

«Зима е, разбира се!» —извикват светофари.
«Може би не вярвате, че зимата съм аз?» —   
казва в смях прозорец с цвят на жълти минзухари.

Истинската зима не е идвала в Бургас.

3 декември 1975 г.


Рецензии