СТАРШИНАТА
Разказваше
войнишките истории.
Героят бе за много.
И за мен.
Ръцете ти рисуваха магнолии.
Очите ти
запяваха рефрен.
В него
аз танцувах огледалена,
с полета
на лебед,
озарен,
от любовта ти
топла и огалена,
която бе
единствено за мен.
Така вървеше
времето с годините,
в приказки,
записвани от нас,
ту с изстрели
и газене из нивите,
ту с марш войнишки
и противогаз.
Разказваше
войнишките истории,
а внукът ти
те гледа вдъхновен.
Сега и той
войник е при неволите
и търси път,
нагоре устремен.
22.01.2017г.
Кремен-Германия
;
Старшината
© Copyright: Величка Петрова, 2016
Свидетельство о публикации №116111510369
Свидетельство о публикации №116111510369
Рецензии