СЪМНЕНИЯ
Защо човек се ражда, щом трябва да умре? -
Да ме тормози тоз въпрос, не спира.
Животът, слава Богу, преминал е добре,
но пък с ужас аз напред се взирам.
Защо с години уча, трудя се, създавам,
с надежда, че пред мен живот ще има?
Ето, идва ден, когато осъзнавам,
че дошла е и за мене „зима.“
„Каква несправедливост!“ – мисля възмутена -
краят си до скоро недогаждала.
Щом като ще гния в таз земя студена,
по добре е да не съм се раждала…“
Уви, не се е върнал никой, за да каже,
че духът е жив и там – отвъд.
Че, ако с вяра в Бога ти живял си, даже
към Рая ще ти е отворен път.
Единствено което искам да се случи,
съмнението да премахна аз.
Че е вярно туй де Словото ни учи…
Ще рухнат всички страхове тогас.
Юлияна Донева - Съмнения
© Copyright: Юлияна Великова, 2016
Свидетельство о публикации №116111303986
Свидетельство о публикации №116111303986
Рецензии
Интересное стихотворение!
"Защо човек се ражда, щом трябва да умре? -
Да ме тормози тоз въпрос, не спира."
Борис Кравецкий 17.11.2016 02:35 • Заявить о нарушении
"Защо човек се ражда, щом трябва да умре? -
Да ме тормози тоз въпрос, не спира."
Борис Кравецкий 17.11.2016 02:35 • Заявить о нарушении
С каждое годы человек стать, по более "философ".
Юлияна Великова 18.11.2016 14:41 Заявить о нарушении
Юлияна Великова 18.11.2016 14:41 Заявить о нарушении