Борис Воловик За души тех, кто заживо сожжён За ду

„ЗА ДУШИ ТЕХ, КТО ЗАЖИВО СОЖЖЁН”
Борис Михайлович Воловик (р. 1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗА ДУШИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ЖИВИ СА ИЗГОРЕНИ

От черна подлост рани давещ, черней в душите черен цвят,
наоколо вилнее завист, монети Юдови звънят.
Вечерята покрита с ад е. Свещ на предателство гори.
Като звезда зората пада. Разпятието кръст твори.

Заспиват призрачни гримаси, но с жар Голгота е облян,
стъкмени са вечерна маса и шепа сребърници там.
Гърмят всеобщо барабани. Признание без плод, уви.
Залага адът тук капани и в мрежата души лови.

С нов облик е векът раздорен и Ирод пак Христос следи,
било ли е, ще се повтори, на чист лист ще редим беди.
И прокуратори Пилати пак правото ще посекат.
Животът нова плява прати, в очите болка, страх и ад.

Но гроздове от гняв съзряват и ще почернят небеса.
Пришествието Второ става, вали небесната роса.
За тез, които сте продали, за изгорените души безброй
под ешафод ще ви поставят. Кръст на разпятие е той.


Ударения
ЗА ДУШИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ЖИВИ СА ИЗГОРЕНИ

От че́рна по́длост ра́ни да́вешт, черне́й в души́те че́рен цвя́т,
нао́коло вилне́е за́вист, моне́ти Ю́дови звъня́т.
Вече́рята покри́та с а́д е. Свешт на преда́телство гори́.
Като́ звезда́ зора́та па́да. Разпя́тието кръ́ст твори́.

Заспи́ват при́зрачни грима́си, но с жа́р Голго́та е обля́н,
стъкме́ни са вече́рна ма́са и ше́па сре́бърници та́м.
Гърмя́т всео́бшто бараба́ни. Призна́ние без пло́д, уви́.
Зала́га а́дът тук капа́ни и в мре́жата души́ лови́.

С нов о́блик е векъ́т раздо́рен и И́род пак Христо́с следи́,
било́ ли е, ште се повто́ри, на чис́т лист ште реди́м беди́.
И прокура́тори Пила́ти пак пра́вото ште посека́т.
Живо́тът но́ва пля́ва пра́ти, в очи́те бо́лка, стра́х и а́д.

Но гро́здове от гня́в съзря́ват и ште поче́рнят небеса́.
Прише́ствието Вто́ро ста́ва, вали́ небе́сната роса́.
За те́з, кои́то сте прода́ли, за изгоре́ните души́ безбро́й
под ешафо́д ште ви поста́вят. Кръст на разпя́тие е то́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Воловик
ЗА ДУШИ ТЕХ, КТО ЗАЖИВО СОЖЖЁН

Всё чёрной подлостью ранимо, чернеет в душах чёрный цвет,
Кругом разбросанная зависть и горсть Иудиных монет.
Вечерни стол накрытый адом. Свеча предательства горит.
Заря упавшая звездою. Распятья крест уже стоит.

Картин уснувшее виденье, но не погас Голгофы свет,
Вечерни стол накрытый разом и горсть серебряных монет.
Гремят повсюду барабаны. Признанья не было и нет.
Здесь расставляет ад капканы и ловят души в свой тенет.

Столетья новые обличья, но снова Ирод ждёт Христа,
Всё то, что было, повторится, начнут всё с чистого листа.
И прокураторы Пилаты готовят снова праву казнь.
За жизнь, которая полова, в глазах отчаянье, боязнь.

Но гроздья гнева созревают и почернеют небеса.
Грядёт Пришествие Второе, небес сошедшая роса.
За жизнь, которую продали, за души тех кто заживо сожжён,
Вам эшафот возводят люди. Крестом распятья будет он.

http://www.stihi.ru/2016/10/15/2807




---------------
Руският поет Борис Воловик (Борис Михайлович Воловик) е роден през 1941 г. в гр. Уфа. Завършва Уфимския авиационен институт (1965 г.). Автор е на научни трудове и монографии. Кандидат е на техническите науки, академик е към Академията на науките по приложна радиоелектроника. Работил е като преподавател в авиационен институт, зам.-главен инженер на научно-производственото обединение „Фрунзе”, главен инженер и зам.-директор на научно-изследователския институт „Аккорд”. Носител е на литературни награди. Член е на Русийския съюз на писателите. Автор е на стихосбирките „Сборник стихов” (2014 г.) и „В переулках любви фонари зажигают” (2016 г.). Живее в гр. Черкаси, Украйна.