Петя Дубарова. П, ятнадцятирiчним

Петя Дубарова
П’ЯТНАДЦЯТИРІЧНИМ


Я п’ятнадцятирічна — гінка, норовлива,
юнь моя невгамовна не відає меж,
навіть з бростю зрівняти мене неможливо —
і страху я не знаю, покірності теж.

Віддала мені чари червона левиця,
що у джунглях густих владарює сама,
я морська — ув очах моїх ген, подивіться,
владно море зеленії мури здійма.

Оцеолова влада тримає, шалена,
індіанчина кров в моїх жилах буя,
гляньте: серце живе навіть в тіні від мене —
многосерда, стоцвітна, усміхнена я,

я єдина така – вперше юна і світла,
наче схоплена з віття прозора сльоза,
наче кинуте вогнищем полум’я світле,
наче буйна і жадібна висі лоза.

Я ростиму, і зводити буде для мене
швидкоплинне життя за бар’єром бар’єр,
тільки силу п’ятнадуцяти років натхненно
збережу я такою, як маю тепер.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
НА ПЯТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ

Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
 
Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
 
Нося синята кръв на жена индианка,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка —
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
 
а съм само една — и за пръв път съм млада,
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
 
Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.