Празна глава

Опитвам се да вкарам нещо в нея,
да заработи като нов двигател,
да ме накара да творя, да пея -
нали съм ужким някакъв писател...

Напразни са усилията мои,
словата спят съня си непробуден.
Не стават за възвишени герои,
живецът им далече е прокуден.

Оглеждам се наоколо тревожно -
дали пък няма нещо да ме стресне?
Оказва се, че всичко е възможно,
дори звезда в главата ми да блесне...

Една жена с бедра на самодива,
с очи, в които бездната ме мами,
божествен стан пред мене заизвива,
разби сърцето ми като цунами.
 
И звъннаха на извора мечтите,
главата ми изпълни се с видения.
Амур заби в сърцето ми стрелите,
родиха се внезапни откровения.


Рецензии
Здравейте, Радко!
Така весело, оригинално и духовито сте написали това стихотворение за поета, понякога празната му глава и музата му.
Не стърпях и написах на преводачката, че тя много го искази — нищо от Вашите думи и добрият хумор в него не остана.
И като винаги Вашите рими са точни, безупречни.
Бъдете живи и здрави.
Всичко хубаво.

Със уважение
Люба Цай

Любовь Цай   15.11.2016 14:44     Заявить о нарушении
Здравейте, Люба!Радвам се да Ви видя на своята страница и да Ви благодаря за хубавите думи относно моето стихотворение. Желая Ви здраве и нови творчески успехи!

Радко Стоянов 2   15.11.2016 22:10   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.