Алексей Хвостенко Слепой Слепецът

„СЛЕПОЙ”
Алексей Львович Хвостенко (1940-2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЛЕПЕЦЪТ

Слепецът не зърна море над шубраци
как в чаша гори върху водка-река,
а в лодката двама пияни тъпаци
край лес по небето гребяха така.
Гребяха така...
Гребяха така...

Не чува глухарят как сриват се в парка
угарките мечи над кораб-рибар,
а в клетките, ето, тече зоопаркът,
растят самолети сред земния чар.
Сред земния чар...
Сред земния чар...

Глупакът не знае за умното средство –
глупак е до края на своите дни.
А умният, мисъл получил в наследство,
в съседство с глупаците често блести.
Там често блести...
Там често блести...

Поетът не пее, че другите клети
поети не знаят ни песен, ни стих.
Изпя той това, че и тези куплети
са в дрипи одети и пушек са лих.
Те пушек са лих...
Те пушек са лих...


Ударения
СЛЕПЕЦЪТ

Слепе́цът не зъ́рна море́ над шубра́ци
как в ча́ша гори́ върху во́дка-река́,
а в ло́дката два́ма пия́ни тъпа́ци
край ле́с по небе́то гребя́ха така́.
Гребя́ха така́...
Гребя́ха така́...

Не чу́ва глуха́рят как сри́ват се в па́рка
уга́рките ме́чи над ко́раб-риба́р,
а в кле́тките, е́то, тече́ зоопа́ркът,
растя́т самоле́ти сред зе́мния ча́р.
Сред зе́мния ча́р...
Сред зе́мния ча́р...

Глупа́кът не зна́е за у́мното сре́дство –
глупа́к е до кра́я на сво́ите дни́.
А у́мният, ми́съл полу́чил в насле́дство,
в съсе́дство с глупа́ците че́сто блести́.
Там че́сто блести́...
Там че́сто блести́...

Пое́тът не пе́е, че дру́гите кле́ти
пое́ти не зна́ят ни пе́сен, ни сти́х.
Изпя́ той това́, че и те́зи купле́ти
са в дри́пи оде́ти и пу́шек са ли́х.
Те пу́шек са ли́х...
Те пу́шек са ли́х...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Хвостенко
СЛЕПОЙ

Слепой не увидел, как море над лесом
В стакане пылало у водки-реки,
А в лодке сидели два пьяных балбеса
И в сторону леса по небу гребли.
По небу гребли...
По небу гребли...

Глухой не услышал, как падали в парке
Огарки медведей на рыб корабле,
А в клетках колес по следам зоопарка
Росли самолеты росли по земле.
Росли по земле...
Росли по земле...

Глупец не узнал, что есть умное средство –
Быть глупым до дней своей жизни конца.
А умный, ту мысль получивши в наследство,
В соседстве с глупцом лишь блистал иногда.
Блистал иногда...
Блистал иногда...

Поэт не пропел, что другие поэты
Ни песен не знают, не знают стихов.
И спел он про то, что и эти куплеты
Одеты в лохмотья и тень этих слов.
Лишь тень этих слов...
Лишь тень этих слов...




---------------
Руският поет-авангардист, художник, музикант и бард Алексей Хвостенко (Алексей Львович Хвостенко) е роден на 14 ноември 1940 г. в гр. Свердловск. Завършва Ленинградския институт за театър, музика и кино. Създател е на литературната група „Верпа” (1963 г.), член е на експерименталната арт-група „Хеленукти” (1966 г.). През 1965 г. издава самиздатската си стихосбирка „Подозритель”. От 1968 г. е активен участник в дейността на московския художестве ъндърграунд. Рисува картини, пише стихове, твори и изпълнява песни. Ползва творческия псевдоним Хвост. През 1977 г. емигрира във Франция. Съиздател е на сп. „Эхо”, публикува поезия в емигрантския печат, снима се във филма „Митьки в Париже”. Има над 100 авторски песни и над 20 плочи, музикални албуми и дискове. Заедно с още трима поети участва в литературния сборник „Чёрный квадрат” (1991 г.). От 1992 г. записва няколко албума с музикалната група „Аукцыон”. През 2004 г. се връща да живее в Русия. Умира на 30 ноември 2004 г. в Москва.