Случайная встреча. Татьяна Леонова-Чернова

Моя рука в твоей ладони,
Я сей момент вспугнуть боюсь:
Остаток счастья на перроне,
И я - то плачу, то смеюсь...

Как быстро время пролетело!
Судьба решила поиграть.
Нам сладко-сладко море пело,
Хотелось от себя сбежать.

... Всё позади, но жизнь прекрасна,
И память освежит всегда:
Лазурный берег, солнце ясно,
В заливе плещется вода;

Те чувства, что взрывной волною
Сметали, словно ураган...
Твой образ снится мне порою,
Взамен оставив лишь туман.

СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Превод: Радко Стоянов

Ръката ми е в твойте длани,
боя се да я пусна аз:
частица обич на перона,
а аз ту плача, ту съм в смях…

Как бързо времето отмина!
Съдбата с нас си поигра.
Тъй сладко пя морето синьо,
копняхме румена зора.

Животът е така прекрасен
и споменът е още свеж:
лазурен бряг и слънце ясно,
а в залива – вълни, кипеж.

От чувства силни се вълнувам –
помитащ огнен ураган…
Понякога те аз сънувам,
но тънеш в бледолик туман.