Александр Туринцев Зачем всю жизнь стремилась ты,

„ЗАЧЕМ ВСЮ ЖИЗНЬ СТРЕМИЛАСЬ ТЫ, СПЕША...”
Александр Александрович Туринцев (1896-1984 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗАЩО СТРЕМГЛАВО БЪРЗАШ ЦЯЛ ЖИВОТ

Защо стремглаво бързаш цял живот,
душа тревожна, да изпиташ всеки ход,
да страдаш в скръб за свои и за чужди грехове.
Към светли тържества светът да те зове,
а в погребален помен да сиротиш...
Но късно-късно ти разбра:
с посока зла или добра
един е пътят – към живота.


Ударения
ЗАЩО СТРЕМГЛАВО БЪРЗАШ ЦЯЛ ЖИВОТ

Зашто́ стремгла́во бъ́рзаш цял живо́т,
душа́ трево́жна, да изпи́таш все́ки хо́д,
да стра́даш в скръ́б за сво́и и за чу́жди грехове́.
Към све́тли тържества́ светъ́т да те зове́,
а в погреба́лен по́мен да сиро́тиш...
Но къ́сно-къ́сно ти разбра́:
с посо́ка зла́ или добра́
еди́н е пъ́тят – към живо́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Туринцев
ЗАЧЕМ ВСЮ ЖИЗНЬ СТРЕМИЛАСЬ ТЫ, СПЕША...

Зачем всю жизнь стремилась ты, спеша,
Всё испытать, познать, тревожная душа,
Страдать, скорбя, и о своих и о чужих грехах.
Ты силилась сиять на светлых торжествах,
Печалиться на погребальной тризне…
Но поздно-поздно поняла:
Нет двух путей – добра и зла,
Есть путь один, ведущий к жизни.

               1925 г.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик и журналист Александър Туринцев (Александр Александрович Туринцев) е роден на 15/27 април 1896 г. в гр. Пушкино, близо до Москва. Пише стихове от младежките си години, първите му поетични публикации са от 1915 г. в сп. „Огонек”. От 1914 г. учи в юридическия факултет на Московския университет, през 1916 г. е мобилизиран, завършва военно училище и с чин капитан участва на фронта. От 1919 г. живее в Полша и Чехословакия. Редактор е на сп. „Дон” (до 1921 г.) и на литературния сборник „За чертой”, член е на варшавския литературен кръг „Таверны поэтов” (1922 г.), на пражката литературна група „Скита поэтов” (1923 г.) и на Съюза на руските писатели и журналисти в Чехословакия (1925 г.), член е на редколегията на алманах „Записки наблюдателя”. Завършва Руския юридически факултет в Прага (1922 г.). Публикува поезия, проза, литературна критика и публицистика в издания като „Воля России”, „Студенческие годы”, „Версты”, „Дни”, „Последние новости”, „За Свободу”, „Своими путями”, „Опыт” и др. От 1926 г. живее във Франция. Завършва Богословския институт в Париж (1931 г.), доктор е на богословските науки, през 1949 г. приема свещеничество, протойерей. От 1953 г. е настоятел на катедралния храм Трёхсвятительское подворье в Париж. Издава църковните периодики „Листок воскресного чтения” и „Церковные беседы”. Автор е на литературоведчески и богословски трудове като „О русских писателях в эмиграции” (1926 г.), „Разъяснение воскресных и праздничных евангельских чтений” (1954 г.) и др. Умира на 25 декември 1984 г. в Париж. Голяма част от поетичното му наследство е изгубена.