Вечерта е в шпалир от натъжените сгради,
с посивели от прахоляци – без израз стени.
Тъжно гледат нощем прозорци изоставени,
самотата пияна е, полегнала в тъжни следи.
Дърветата в креп, клони – криле изкривени,
във вечерната си немара потрепват за сън.
Няма никой отдавна. Тук просто никого няма.
Стряхата охка от колики. И... страшно мълчи.
И комини не пушат. Животът – огън не тлее,
празни, оглушели са стаите... глъхне навред.
Сивота постила без жалост дрямка поредна.
Домът опустял. Безжизнен. Без дом е домът.
Дом
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116083105496
Свидетельство о публикации №116083105496
Рецензии