Послание, Генка Богданова

От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам…

Любувам се на есенното злато
разжарено под гаснещото слънце.
И трепва топло чувство непознато,
поникващо във мене като зрънце.

Очи затварям, с топлите си ласки
ме галят ярки пламъчета  живи.
А есента с  вълшебните си  краски,
рисува в мене спомени красиви.

Сега разбирам мъдрото послание:
- Живей! Дори минутата е ценна!
Забрави ненужното страдание,
помни, че няма красота нетленна!

Живей! Не брой със  броеницата
подарените ти от Съдбата дни,
Дръж живота здраво за десницата
и докрай партньор достоен остани!

Така след теб житейската пътека
ще запази вечно твоите следи.
И в бъдното остава жив  човека,
ако  в ярки спомени се  прероди.


Рецензии