Господи,
двайсет години
с народа ми
бродим из Пустинята...
Босите ни пети,
кървящи там-тами,
барабанят
по горещия пясък.
И змии
вият гнезда
във косите ни.
Господи,
първо изгубихме някъде
мечтите си.
После
децата избягаха
да търсят далечни миражи –
оазиси.
Думите се затъкнаха
в жадните ни гърла,
а сълзите,
изпити от жестокото слънце,
блестят –
солени перли
в ъгълчетата на очите ни...
Топи се народът ми
и костите се чернеят,
и очертават
безпътицата ни...
Викам, Господи,
но викът ми е отшелник
в пустинята...
Вярата,
осиротяла и оскотяла,
не намира храм във душите ни.
Една душа ни е остана,
Господи,
и тя е на път да ни изостави...
Не отвръщай лице, Господи,
от народа ми!...
Дай ни сили
да пребродим Пустинята...
Амин!
Псалм
© Copyright: Ружа Велчева 2, 2016
Свидетельство о публикации №116082807856
Свидетельство о публикации №116082807856
Рецензии