Владимир Соловьёв Хоть мы навек незримыми цепями М

„ХОТЬ МЫ НАВЕК НЕЗРИМЫМИ ЦЕПЯМИ...”
Владимир Сергеевич Соловьёв (1853-1900 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МАКАР ВОВЕК С НЕВИДИМИ ВЕРИГИ

Макар вовек с невидими вериги
да ни притягат чужди брегове,
дори с вериги, трябва да изминем
кръга, предначертан от богове.

Щом има висша воля, то е ясно,
че твойта воля чуждата твори,
под булото на вещество безстрастно
божествен плам навсякъде гори.


Ударения
МАКАР ВОВЕК С НЕВИДИМИ ВЕРИГИ

Мака́р вове́к с неви́дими вери́ги
да ни притя́гат чу́жди брегове́,
дори́ с вери́ги, тря́бва да изми́нем
кръга́, предначерта́н от богове́.

Штом и́ма ви́сша во́ля, то е я́сно,
че тво́йта во́ля чу́ждата твори́,
под бу́лото на вештество́ безстра́стно
боже́ствен пла́м нався́къде гори́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Соловьёв
ХОТЬ МЫ НАВЕК НЕЗРИМЫМИ ЦЕПЯМИ...

Хоть мы навек незримыми цепями
Прикованы к нездешним берегам,
Но и в цепях должны свершить мы сами
Тот круг, что боги очертили нам.
 
Всё, что на волю высшую согласно,
Своею волей чуждую творит,
И под личиной вещества бесстрастной
Везде огонь божественный горит.

               1875 г.




---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, религиозен мислител, философ и преводач Владимир Соловьов (Владимир Сергеевич Соловьев) е роден на 16/28 януари 1853 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1874 г.). Преподава в Московския университет (от 1874 г.), член е на Комитета на учените към Министерството на народната просвета (1877 г.), доктор по философия към Петербургския университет (1880 г.), почетен академик към Императорската академия на науките (1900 г.). Публикува поезия и статии по въпроси, свързани с литературата, изкуствата, обществото и църквата, в списания и вестници като „Вопросы философии”, „Вестник Европы”, „Русское обозрение”, „Русь” и др. Превежда творби на Платон, Кант, Ланге и др. Проповядва утопичния идеал за световната теокрация. Оказва голямо влияние на руската религиозна философия и на поезията на руските символисти. Автор е на философски трудове и литературоведчески трактати като „Кризис западной философии” (1874 г.), „Философские начала цельного знания” (1877 г.), „Критика отвлеченных начал” (1880 г.), „Три речи в память Достоевского” (1883 г.), „На пути к истинной философии” (1883 г.), „Россия и Вселенская церковь” (1889 г.), „Красота в природе” (1889 г.), „Общий смысл искусства” (1890 г.), „Об упадке средневекового миросозерцания” (1891 г.), „Смысл любви” (1894 г.), „Оправдание добра” (1897 г.), „Тайна прогресса” (1898 г.) и „Три разговора о войне, прогрессе и конце всемирной истории” (1900 г.). Умира на 31 юли/13 август 1900 г. в имението Узкое, Московска губерния.