Андрей Белый Осень Есен

„ОСЕНЬ”
Борис Николаевич Бугаев/ Андрей Белый (1880-1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕСЕН

В твойте длани ръцете ми хлипаха.
Заминаваш си – свъсила вежди.
Погледни, как брезите разсипаха
сякаш в кървав дъждец листи прежни.

Есен бледа е, есен студена е,
разпростряна в небесната ниша.
С хоризонт от безплодни селения
в ясна властна твърд облачна диша.

               * В стихотворението „Есен” Андрей Бели тъгува по безумната си двегодишна любов със съпругата на Александър Блок – Любов Менделеева.


Ударения
ЕСЕН

В тво́йте дла́ни ръце́те ми хли́паха.
Замина́ваш си – свъ́сила ве́жди.
Погледни́, как брези́те разси́паха
ся́каш в къ́рвав дъжде́ц ли́сти пре́жни.

Е́сен бле́да е, е́сен студе́на е,
разпростря́на в небе́сната ни́ша.
С хоризо́нт от безпло́дни селе́ния
в я́сна вла́стна твърд о́блачна ди́ша.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Андрей Белый
ОСЕНЬ

Мои пальцы из рук твоих выпали.
Ты уходишь – нахмурила брови. 
Посмотри, как березки рассыпали
Листья красные дождиком крови.
 
Осень бледная, осень холодная,
Распростертая в высях над нами. 
С горизонтов равнина бесплодная
Дышит в ясную твердь облаками.

               1906 г.




---------------
Руският писател, поет и литературен критик Андрей Бели (псевдоним на Борис Николаевич Бугаев) е роден на 14/26 октомври 1880 г. в Москва. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет (1903 г.). През 1903 г. основава литературния кръг „Аргонавты”, изявява се като един от водещите дейци на руския символизъм. Сътрудничи активно на списания като „Весы”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Золотое руно”, „Перевал” и др. В ранната му поезия са характерни мистичните мотиви, гротескното възприятие на действителността и формалното експериментаторство. Романът му „Петербург” (1914 г.) е сатирично представяне на руската държавност. Съосновател е на изд. „Мусагет” (1909 г.), редактира сп. „Труды и дни” (от 1912 г.), след Октомврийската революция чете лекции по теория на поезията и прозата в московската Пролетарска културно-просветна организация. Автор е на стихосбирките „Золото в лазури” (1904 г.), „Пепел” (1909 г.), „Урна” (1909 г.), „Христос воскрес” (1918 г.), „Звезда” (1922 г.) и др., на романи, автобиографична проза и литературоведчески изследвания, сред които „Возврат” (1905 г.) , „Кубок метелей” (1908 г.), „Серебряный голубь” (1909 г.), „Символизм” (1910 г.), „Луг зелёный” (1910 г.), „Трагедия творчества. Достоевский и Толстой” (1911 г.), „Арабески” (1911 г.), „Котик Летаев” (1915 г.), „Рудольф Штейнер и Гёте в мировоззрении современности” (1917 г.), „Крещёный китаец” (1921 г.), „Воспоминания о Блоке” (1923 г.), „Москва под ударом” (1926 г.), „На рубеже двух столетий” (1930 г.), „Маски” (1932 г.), „Начало века” (1933 г.), „Между двух революций” (1934 г.), „Мастерство Гоголя” (1934 г.) и др. Умира на 8 януари 1934 г. в Москва.