Николай Тарусский Бабушка Старицата

„БАБУШКА”
Николай Алексеевич Боголюбов/ Тарусский (1903-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТАРИЦАТА

Старост, сякаш Рубльовска икона,
сняг и ябълки нови пристигат,
край старици и ниски балкони,
топли къщички и пощальони,
обикалящи в стари талиги.

Там, в простора на селската къща –
няма друг. Само бабата броди.
Също тъй слама стеле се в пруста,
липов мирис я щедро обгръща,
все тъй сутрин старицата ходи.

Тя с чадъра си черен остава.
Шалът вечен. Бонето с мъниста.
Старост – но поколение здраво:
само тъмна, по-сухичка става,
само пръсти иглата не стискат.

Свят на старци! Ний с гордо презрение
не питаем старинните вещи.
Днес са други сред нас поколения,
днес се вихрят борби и съмнения
в бурна жажда за ласки човешки.


Ударения
СТАРИЦАТА

Ста́рост, ся́каш Рубльо́вска ико́на,
сняг и я́бълки но́ви присти́гат,
край стари́ци и ни́ски балко́ни,
то́пли къ́штички и поштальо́ни,
обика́ляшти в ста́ри тали́ги.

Та́м, в просто́ра на се́лската къ́шта –
ня́ма дру́г. Са́мо ба́бата бро́ди.
Съ́што тъй сла́ма сте́ле се в пру́ста,
ли́пов ми́рис я ште́дро обгръ́шта,
все тъй су́трин стари́цата хо́ди.

Тя с чадъ́ра си че́рен оста́ва.
Ша́лът ве́чен. Боне́то с мъни́ста.
Ста́рост – но поколе́ние здра́во:
са́мо тъ́мна, по-су́хичка ста́ва,
са́мо пръ́сти игла́та не сти́скат.

Свя́т на ста́рци! Ний с го́рдо презре́ние
не пита́ем стари́нните ве́шти.
Днес са дру́ги сред на́с поколе́ния,
днес се ви́хрят борби́ и съмне́ния
в бу́рна жа́жда за ла́ски чове́шки.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Тарусский
БАБУШКА

Ты стареешь Рублевской иконой,
Край серебряных яблонь и снега,
Край старушек и низких балконов,
Теплых домиков и почтальонов,
Разъезжающих в тряских телегах.

Там, в просторе уездного дома –
Никого. Только бабушка бродит.
Так же выстланы сени соломой,
Тот же липовый запах знакомый,
Так же бабушка к утрене ходит.

С черным зонтиком – даже в погоду.
Зонтик. Тальма. Стеклярус наколки.
Хоть за семьдесят, – крепкого роду:
Только суше, темней год от году,
Только пальцы не держат иголки.

Мир – старушкам! Мы с гордым презреньем
Не глядим на старинные вещи.
В наши годы других поколений,
В наши годы борьбы и сомнений
Жадны мы до любви человечьей.

               1929 г.




---------------
Руският поет Николай Таруски (Николай Алексеевич Боголюбов/ Тарусский) е роден през 1903 г. в гр. Таруса, Калужска губерния. Участва в Гражданската война. Завършва медицинския факултет на Московския държавен университет (1925 г.). Лекар, пътешественик и ловец, той е активен участник в литературния живот на Русия през 30-те години, членува в литературната група „Перевал” (1924 г.) и в литературното общество „Северный перевал” (1926-1927 г.). Автор е на стихосбирките „Рябиновые бусы” (1927 г.), „Я плыву вверх по Вас-Югану” (1935 г.) и „Ночи в лесу” (1940 г.). Загива на фронта на 15 август 1943 г. Стиховете му са събрани в книгата „Знак земли” (2012 г.).