Та, которая

Пугаюсь ветра лёгкого касанья.
Я, которая…
С распущенными косами, босая
Неслась мечтам навстречу.
Обласканная Солнцем и Луной
Я, для которой отдых и покой
Немыслим был!
И вот, всё изменилось.
Мне приснилось…
Мне снилась женщина с печальными глазами,
И лунный свет не согревал её черты.
«Ты кто?» - спросила я. И волосами
Тряхнув, она ответила: «Я – ты,
Но много лет спустя…»
Я стискиваю сердце крепче-крепче,
Забыть пытаясь холод прежней встречи.
Но – как забыть, когда всё это было?
Та женщина тоскою отравила
Меня. Которая!..

*****

Стихотворение болгарской поэтессы Эмилии Трифоновой
"Аз, която…"

Да си поиграят с косите ми.
Аз, която…
Развявах мечтите си вместо рокля!
Носех слънцето в усмивката си,
Луната надничаше от погледа ми…
Аз, която!
Не трябваше да се срещам с мен!
Сега изстивам при допира на вятъра.
С последни усилия задържам времето,
Откъсвам някоя и друга минута
За цвете и за отмора.
Усмихавам се на слънцето с вина,
Защото ледът е заел мястото му.
Луната избягаот очите ми.
Развявам роклята си. Вмксто мечти…
Аз, която…
Някакави срещи повече със себе си!
Дори се ще забравя до такава степен,
Че и случайно да се срещна
Да не мога да се позная, да се пиитам:
«Тази ли съм?»
Аз, която…