Даниил Андреев Не помним ни страстей, ни горя, ни

„НЕ ПОМНИМ НИ СТРАСТЕЙ, НИ ГОРЯ, НИ ОБИД МЫ...”
Даниил Леонидович Андреев (1906-1959 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ ПОМНИМ НИЕ СТРАСТИ, МЪКИ И ОБИДИ

Не помним ние страсти, мъки и обиди,
щом в светъл вал въздушен взорът е събран
и образите са облякли звук и ритми
като душа на пътник, стъпил в ураган.

Очите заслепени са. Кипеж люлян е,
приижда, разширява се – ломи врата –
и някакво огромно, чуждо нам дихание
нахлува и разкъсва в бурята гръдта.

Замлъква всичко. Чист простор. И мъдри длани
ни носят като лодка в кроткото русло
на слънчевата шир с хармонии подбрани –
на земните напеви славен благослов.


Ударения
НЕ ПОМНИМ НИЕ СТРАСТИ, МЪКИ И ОБИДИ

Не по́мним ни́е стра́сти, мъ́ки и оби́ди,
штом в све́тъл ва́л възду́шен взо́рът е събра́н
и о́бразите са обля́кли зву́к и ри́тми
като́ душа́ на пъ́тник, стъ́пил в урага́н.

Очи́те заслепе́ни са. Кипе́ж люля́н е,
прии́жда, разширя́ва се – ломи́ врата́ –
и ня́какво огро́мно, чу́ждо нам диха́ние
нахлу́ва и разкъ́сва в бу́рята гръдта́.

Замлъ́ква вси́чко. Чи́ст просто́р. И мъ́дри дла́ни
ни но́сят като ло́дка в кро́ткото русло́
на слъ́нчевата ши́р с хармо́нии подбра́ни –
на зе́мните напе́ви сла́вен благосло́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Даниил Андреев
НЕ ПОМНИМ НИ СТРАСТЕЙ, НИ ГОРЯ, НИ ОБИД МЫ...

Не помним ни страстей, ни горя, ни обид мы,
Воздушный светлый вал принять в лицо спеша,
Когда от образов, одетых в звук и ритмы,
Как странник в ураган, замедлит путь душа.

Глаза ослеплены. Кипенье, колыханье
Всё ширится, растёт – лица не отвернуть –
И чьё-то чуждое, огромное дыханье
Внедряется и рвёт, как ветром встречным, грудь.

Всё смолкнет. Даль чиста. И мудрые ладони
Несут нас как ладья в стихающем русле
На солнечную гладь ликующих гармоний,
Чьей славы не вместят напевы на земле.

               1932 г.




---------------
Руският поет, писател, литературовед и религиозен философ Даниил Андреев (Даниил Леонидович Андреев) е роден на 20 октомври/2 ноември 1906 г. в Берлин, Германия. Син е на писателя Леонид Андреев. Първото му публикувано стихотворение е от 1915 г. Учи във Висшия литературно-художествен институт „Валерий Брюсов” в Москва (до 1927 г.). Член е на Съюза на поетите (1928 г.) и на Комитета на московските художници-оформители (1935 г.). Работи като оформител на реклами, секретар на в. „Динамо”, уредник-оформител в московски музей и др. През 1947 г. е осъден на 25 години затвор с обвинения за антисъветска агитация и терористични намерения. Основно доказателство на обвинението е ръкописът на романа му „Странники ночи”. През 1957 г. е освободен предсрочно и реабилитиран. Нито едно негово художествено произведение не е публикувано, докато е жив, но оставя поразително по своя обем и многообразие литературно творчество: стихотворения, поеми, епопеи, религиозно-философски трудове и романи, сред които (уточнени са годините на привършване на творбата) трудовете с философски трактати и новели „Русские боги” (1953 г.) и „Новейший Плутарх” (1953 г.), поемите „Песнь о Монсальвате” (1938 г.), „Янтари” (1942 г.), „Немереча” (1950 г.), „Симфония городского дня” (1950 г.), „Гибель Грозного” (1951 г.) и „У демонов возмездия” (1955 г.), поетичната драма „Железная мистерия” (1958 г., публикувана през 1990 г.), поетичните цикли „Предгорья”, „Катакомбы” (1941 г.) и „Сказание о Яросвете” (1958 г.), метаисторическият трактат „Роза Мира” (1958 г., публикуван през 1991 г.) и др. Много от творбите му са изгубени или унищожени. Умира на 30 март 1959 г. в Москва.