Валентин Сорокин Понял Разбрах

„ПОНЯЛ”
Валентин Васильевич Сорокин (р. 1936 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РАЗБРАХ

Обяздвам коня на съдбата аз
с юзда без суета и страх излишен,
разбрал, че подлеци безчет край нас
в света като близнаци си приличат.

Препускай ти, мой кон, през стръмен бит,
от прага на кръвта напред носи ме,
под бронзови копита да кънти
тоз тежък руски път към дни незрими.

Ще оцелея, изтърпял позор,
ще превъзмогна раните съдбовни,
в мъгливи бъднини ще вижда взор
звездата на сполуката отново.

Препускай, мой кон, нашите седла
неотстъпчиви пред беди са, ето
отново чуждоземната стрела
към мен пропява близо до сърцето.

Но не улучва – свойте чакай днес,
от чуждите дори са по-опасни.
Там, в здрача на притихналия лес
ни вляво да обиколиш, ни вдясно.

Препускай, мой кон, в път открит лети,
посланик съм на майката и Бога.
Под бронзови копита да кънти
тоз труден път – към пътищата много!


РАЗБРАХ

Обя́здвам ко́ня на съдба́та а́з
с юзда́ без суета́ и стра́х изли́шен,
разбра́л, че подлеци́ безче́т край на́с
в света́ като́ близна́ци си прили́чат.

Препу́скай ти, мой кон, през стръ́мен би́т,
от пра́га на кръвта́ напре́д носи́ ме,
под бро́нзови копи́та да кънти́
тоз те́жък ру́ски път към дни незри́ми.

Ште оцеле́я, изтърпя́л позо́р,
ште превъзмо́гна ра́ните съдбо́вни,
в мъгли́ви бъднини́ ште ви́жда взо́р
звезда́та на сполу́ката отно́во.

Препу́скай, мой кон, на́шите седла́
неотстъпчи́ви пред беди́ са, е́то
отно́во чуждозе́мната стрела́
към ме́н пропя́ва бли́зо до сърце́то.

Но не улу́чва – сво́йте ча́кай дне́с,
от чу́ждите дори́ са по́-опа́сни.
Там, в здра́ча на прити́хналия ле́с
ни вля́во да обиколи́ш, ни вдя́сно.

Препу́скай, мой кон, в пъ́т откри́т лети́,
посла́ник съм на ма́йката и Бо́га.
Под бро́нзови копи́та да кънти́
тоз тру́ден път – към пъ́тиштата мно́го!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валентин Сорокин
ПОНЯЛ
 
Беру коня судьбы я под уздцы
Без суеты и лишнего испуга,
Поскольку понял: в мире подлецы,
Как близнецы, похожи друг на друга.
 
Скачи, мой конь, через неровный быт,
Неси меня от кровного порога,
Пускай гудит под бронзою копыт
Тяжёлая российская дорога.
 
Я выживу и выдюжу позор,
Превозмогу обиды роковые,
В туманных далях различает взор
Звезду удач, пожалуй, не впервые.
 
Скачи, мой конь, непросто из седла
Нас вышибить, мы цепки до предела,
Вон снова иноземная стрела
Почти под сердцем у меня пропела.
 
Но промахнулась – ожидай своих,
Они чужой не легче, не добрее.
Там, в сумерках, сторожко лес притих,
И ни левей объехать, ни правее.
 
Скачи, мой конь, отважным путь открыт,
А я посланник матери и Бога.
И пусть гудит под бронзою копыт
И эта – не последняя дорога!..
 
               2009 г.




---------------
Руският поет и публицист Валентин Сорокин (Валентин Васильевич Сорокин) е роден на 25 юли 1936 г. в с. Ивашла, Башкирска АССР. Завършва Висшите литературни курсове (1965 г.). Завежда отдел поезия при сп. „Волга” (1965-1967 г.) и отдел публицистика при сп. „Молодая гвардия” (1968-1969 г.), главен редактор е на изд. „Современник” (1970-1980 г.), проректор е на литературния институт „Максим Горки”, ръководи Висшите литературни курсове (1983-2014 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1962 г.), съпредседател е на Съюза на писателите на Русия, зам.-председател е на Международното общество на писателските съюзи (от 2002 г.). Автор е на документалната книга „Крест поэта” (1995 г.) и на над 40 стихосбирки, сред които „Мечта” (1960 г.), „Я не знаю покоя” (1962 г.), „Мне Россия сердце подарила” (1963 г.), „Ручное солнце” (1963 г.), „Лирика” (1966 г.), „Избранная лирика” (1966 г.), „Разговор с любимой” (1968 г.), „Голубые перевалы” (1970 г.), „Проплывают облака” (1971 г.), „Старое и новое” (1971 г.), „За журавлиным голосом” (1972 г.),  „Клик” (1973 г.), „Огонь” (1973 г.), „Грустят березы” (1974 г.), „Признание” (1974 г.), „Плывущий Марс” (1977 г.), „Я шел к тебе” (1979 г.), „Хочу быть ветром” (1982 г.), „Я помню” (1987 г.), „Бессмертный маршал” (1989 г.), „Лицо” (1997 г.), „Басни и сказы про ельцинские проказы” (1997 г.), „Ратный миг” (2000 г.), „Сувенир” (2007 г.), „Пути свидания” (2011 г.), „Русская отвага” (2011 г.), „Мы вас видим” (2012 г.), „Твои ладони” (2014 г.) и др. Живее в Москва.