Борис Кравецкий - Смерть и жизнь

Смерть и жизнь - две хороших подруги,
Даже - ближе, как сёстры они...
Всё живое, в очерченном круге -
Жизнь и смерть, между - тонкая нить!
И граница такая - условна...
Так хрупка, ненадёжна она:
Вот сегодня, ты ходишь здоровым -
Утром вдруг, отказала спина;
Или сердцу в груди стало тесно,
А тебе, вдруг - дышать тяжело...
Рядом нет никого,"хоть ты - тресни"...
Скажем, так - "не совсем повезло!"
Хорошо если всё, без повтора,
Без последствий, как жуткий кошмар -
И не надо уколов и "скорой" -
Снова бодр, хоть порядком уж, стар...
Нить прочна, но ведь это - не вечно...
И когда-то... (Не уточню...)
Для тебя вдруг закончится вечер,
Проще - жизнь "загниёт нА-корню"...
Если - сразу, то это - награда!
Если - надолго?.. Кара!.. За - что?!
И себе, ты уж будешь - "не в радость",
А другим, то и вовсе - "затор"!
"Радость-жизнь" - она стала, условной...
"Радость-смерть" - избавленье от мук!
Так вот, брат: философия слова,
Стала истиной, сразу и - вдруг!
Что первично тут: дух, или тело?
Да не к месту условности - миф;
Жить, так очень, так очень - хотелось...
А теперь? Как покинуть, сей мир?!
Вы - "подруги", скорей бы решали:
С кем я буду-то, дальше - "дружить?"
Вот такие вот страсти, печали...
Вот такая вот - тонкая нить!
Живы мы, ну и я - жив и буду,
И хотелось бы жить - без конца...
Тут поверишь "великому чуду" -
В мир загробный и миф - "про творца"...
Знаю всё это, так - несерьёзно,
Но судьбою, "очерчен уж, круг"...
И финал будет: жёстким и грозным!
Виноват тут, конечно - испуг:
Все боятся, хоть кто и скрывает,
Так - такие, "друзья-бодрячки",
День за днём, наша жизнь - убывает;
И не будем, "втирать всем очки!"
...Не судите родные за слабость;
За такие вот - "вопли-стихи"...
Ведь беда, не такого масштаба;
И не так уж, дела-то, плохи!!!

Превела на български: Юлияна Великова

СМЪРТ И ЖИВОТ

Живот и смърт са две добри другарки,
даже  близки са, като сестри…
Всичко живо в кръг е начертан -
живот и смърт , между им – тънка нишка!
И границата е такваз – условна…
Толкоз безнадеждно крехка тя е:
Ето днеска  ти си ходиш здрав,
а утре изведнъж гръдта откаже.
 Или става тясна за сърцето
и почваш изведнъж да дишаш тежко.
Няма ред макар че ти „пращиш”
” Нямал  е късмет”  - така се казва.
Добре би било да  не се повтаря
без последствия, като кошмар.
И не  нужна е инжекция спешна,
Добре   си ти,  макар и вече стар
Нишка  здрава, но пък не е вечна
Все някога / не знае се кога/
за теб внезапно вечерта ще свърши.
Животът  ни  „ на корен лесно гние”…
Ако е внезапно  –  е награда !
 Но продължи ли , тежест е…. Защо!?
За  теб самият вече няма радост.
А за другите, съвсем си пречка.
От живота радостта условна е
Радост – смърт избавяне от мъки
Това е братко думи философски
истина в миг стават, изведнъж.
Кое първичното е?  Дух ли, тяло ли,
не са условности това и мит.
Животът, толкова от нас желан…
Сега?  Света цял   да изгубим?!
Приятели, вий бързо ще решите
с коя след туй да бъда, да „дружа”?
Такива ето страсти и печали…
Такава е тя нишката ни тънка!
Живи да сме, жив да съм и аз
бих искал даже  да живея вечно…
Вярвайте в това велико чудо  -
В света задгробен, в мита –„ за Твореца…”
Зная, всичко туй несериозно е,
но съдбата „веч чертае кръг”…
И краят идва: тъй жесток и грозен!
Виновен,  а сега дори уплашен:
От всичко се боя, макар и скрито.
И тъй, такива сме „другари бодри”
Ден след ден животът ни убива
Не  ще  „изтрием  всички очилата”!
…Не ме осъждайте за слабостта ми
 и за тез  „сълзливи стихове”…
Нали бедата не в такъв мащаб е
и нещата  не са толкоз лоши!!!