Във тъпата реалност на живота,
предлагаш да остана безразличен,
съвета не приемам със охота.
Животът мой си е… и го обичам.
Встрани от себе си, аз да не гледам,
да не надничам в канчето на шефа
и да си трая, щом от мен не вземат,
а просто, да си гледам кефа.
Дали си вярваш, че съвета ще приема.
Със мазния си тон ме къпеш в лиги.
Калъпа ти за мен е тесен, гледай,
животът ми от него как прелива.
Да ми не пука, или да си свиркам.
Е пука ми, по нервите ти лазя.
Да млъкна ли? Едва ли ще устискам,
когато точно знам какво да кажа.
Не искам нищо чуждо, сам решавам
и правилата сам си определям,
по колко любовта си да раздавам
и земния си път с кого споделям.
Петко Илиев
Е ПУКА МИ!
© Copyright: Петко Илиев, 2016
Свидетельство о публикации №116061104535
Свидетельство о публикации №116061104535
Рецензии
