Борис Кравецкий - Пахло в воздухе сиренью...

Пахло в воздухе сиренью -
Помню это,  как сейчас.
Ночь ложилась - легкой тенью,
Окружая тайной нас…

Мы с тобой сидели рядом:
По-над кручей, над рекой.
И светился, ясным взглядом,
В небе месяц молодой!

И глаза твои – блестели…
В них горел - огонь любви!
Выводили свои трели,
В ближней роще – соловьи…

Пронеслись, промчались годы…
Мы не молоды с тобой.
И сейчас, «уже не модно»,
Целоваться - над рекой…

Но, как прежде, в роще ближней,
Поют - «наши  соловьи»…
И в глазах твоих, я – вижу:
Тот огонь, большой любви!

Превела на Български: Юлияна Великова

УХАЕ ВЪЗДУХЪТ НА ЛЮЛЯК

Ухае въздухът на люляк –
помня го, като сега.
Нощта поляга - лека сянка,
тайнствено кръжи край нас.

Със теб един до друг седим
на стръмнината над реката.
И светеше със ясен поглед,
месечината в небето.

И очите ти - блестяха…
Гореше в тях любовен огън.
И разпръскваха си трелите
в близката гора  славеите.

Отиват си, летят годините
и ние с теб  не сме веч млади.
И сега   „ не  са  на мода“,
целувчиците над  реката…

Но както по  преди, в гората,
пеят славеите  наши….
И в очите ти аз виждам
тоз огън на любов голяма!