Борис Кравецкий - Шел солдат

Бил Войник
В памет:
 „на безследно изчезналите в боя за Родината”

Колко тихо е в зори
Потънала е в сън гората.
Предмет не вижда се с очи,
Но чува се – като със вата
увит е водоемът стар,
обрасъл със камъш и тиня…
…А ние с теб вървиме двама
/ как е странна таз картина../
Двама с теб сме – ти и аз…
Аз от стрелковата рота.
Ротата -  убита в боя –
/къс е пътят пехотински…/
В крака ранен съм – във бедрото.
и   навсякъде   контузен
Автомате мой, до вчера
за друго бе за мен ти нужен.
Биехме се както можем,
не напуснахме ний боя.
Сега си цял във кал и прах,
затворът ти - разбит на части…
Надежден, верен автомат –
 ти в помощ бе ми, като брат!
Сега ми стана тежко бреме,
но в нищо ти не си виновен…
А аз? Какъв съм аз войник,
ако безславно те захвърля!?
…Аз все вървя… Като във сън…
Боли, кърви таз гнойна рана…
Да оцелея трябва – жив!
Зарад  децата аз съм длъжен!
Глътка вода ще изпия
и ставам – пътя продължавам!
…Войнишки медальон намерен
и ръждясал автомат…
Тук е било  язовир
и  край него в ден мъглив,
В „безсмъртието” бил войник!...
Превела на Български : ЮЛИЯНА ДОНЕВА
 
Шёл солдат...  – русский текст

 Памяти:
"без вести, пропавших
 в боях за Родину"

...Так тихо в предрассветный час.
В лесной глуши всё - сном объято...
...Предмет - не различает глаз;
Но ухо - слышит. Будто ватой,
Окутан старый водоём;
Зарос он - камышом и тиной...

...И мы с тобой - идём вдвоём.
(Такая странная, картина...)
...Остались двое: ты, да я...
Я - рядовой стрелковой роты.
Вся рота - полегла в боях;
(Недолог путь в войне - пехоты...)
Я ранен в ногу - у бедра;
И ко всему ещё, контужен...
Мой автомат, ещё вчера -
Ты был мне, для другого нужен!
Мы дрались честно, как могли:
Не покидали - поля битвы...
Теперь вот ты - в грязи, в пыли;
Затвор - осколками разбитый...
Надёжный, верный автомат -
Ты помогал в бою, как брат!
Теперь же стал - нелёгкой ношей;
Но ты - ни в чём не виноват...
А - я? Какой же я солдат,
Коли тебя - бесславно брошу?!
...Я всё иду... Иду - в бреду...
Болит, кровит, гноится - рана...
К своим - дойду! Не - упаду!
Мне умирать пока что - рано!
Мне надо - выжить!.. Надо - жить!
Я за ребят - сквитаться должен!
Глоток воды, ещё - испить...
Подняться! Путь в войне - продолжить!
...Солдатский найден медальон,
И - ржавый автомат...
...Здесь был когда-то: водоём,
И от него, туманным днём -
"В бессмертье", шёл солдат...