Перевод на болгарский Юлияна Донева

                СЪБУДИ МЕ МНОГО РАНО, МАМО

Събуди ме много рано, мамо!

Искам аз  зората да погледам.

Нека съживи в душата раната,

която от години аз си нося.

 

Аз загубил съм страната родна

и болката в душата ми затихна.

Ти ми даде златната икона

и ето, тя сега за мен се грижи.

 

Много аз се скитах по света

и много градове страни видял съм.

Славата им аз за дълго помних

но да се моля аз за тях, не мога.

 

Моля се за милата горичка,

за шума приветлив на брезите

и с обич към отечеството мило,

през всички изпитания преминало.

 

Събуди ме много рано, мамо.

Да вдъхна аромата на ливадите.

 Иска ми се  бос да си потичам,

оковите досадни  да премахна.

 

Събуди ме много рано, мамо

Трелите на славей да послушам

И не искам никакви жар птици,

Тези трели ще ме утешават.

 

И нека, като в младостта си, гордо

да ходя по широките поляни,

с ръце и със уши  да се докосна

до красотата наша, несравнима.

 

Събуди ме много рано, мамо!







Разбуди меня рано, мама

 Александр Трускин

 Разбуди меня рано , мама.
Я хочу посмотреть рассвет.
Пусть в душе заживет моя рана.
Я носил ее много лет.

Я покинул родную сторонку.
боль в душе затаив навсегда;
ты дала золотую иконку
 и она берегла меня.

Я по свету шатался много.
Много видел стран , городов
 и красу их запомнил на долго,
но молиться на них не готов.

Я молился на милые рощи,
на приветливый шелест берез
 и любовь к своей милой отчизне
 через все испытанья пронес.

Разбуди меня рано , мама.
Я вдохну аромат лугов.
Босиком пробежаться мне надо,
скинуть тяжесть томивших оков.

Разбуди меня рано , мама.
Я послушаю трель соловья.
Никакие жар-птицы не надо.
Эта трель успокоит меня.

И опять , как в юности , гордо
 по широкому полю пройду.
Буду трогать колосья руками,
незабвенную нашу красу.

Разбуди меня рано , мама.