Всеволод Рождественский Могила бойца Гробът на бое

„МОГИЛА БОЙЦА”
Всеволод Александрович Рождественский (1895-1977 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГРОБЪТ НА БОЕЦА
 
Денят отиваше си – бавен, мрачен,
незнайна пътят търсеше следа,
и изведнъж под смърч шперплат изскача –
обикновена дървена звезда.
 
Гора нататък, блик река прецежда,
завой, потънал в храсти и трева.
Към малката табела се навеждам:
„Боец Петров”, година след това.
 
Венец от сиви клонки на елхички
е сплетен от приятелска ръка,
на пясъка разстлан, килим с иглички
приплъзва се под нашите крака.
 
Покой е, сякаш там не са гърмяли
оръдия, ракети в страшен бой...
Кой е? От Вологда ли, от Урал ли,
рязанец, белорус? Незнаен войн?
 
От буквите изтрити той отново
изправя се с лице на богатир
и поглед мрачен светнал е сурово
като река сред равна руска шир.
 
Аз виждам къщи, ветри нейде вият
и към незнайната съдба поел,
ти родна, непреклонна ти Русия,
покланям се пред твоя свят предел.


Ударения
ГРОБЪТ НА БОЕЦА
 
Деня́т оти́ваше си – ба́вен, мра́чен,
незна́йна пъ́тят тъ́рсеше следа́,
и изведнъ́ж под смъ́рч шперпла́т изска́ча –
обикнове́на дъ́рвена звезда́.
 
Гора́ ната́тък, бли́к река́преце́жда,
заво́й, потъ́нал в хра́сти и трева́.
Към ма́лката табе́ла се наве́ждам:
„Бое́ц Петро́в”, годи́на след това́.
 
Вене́ц от си́ви кло́нки на елхи́чки
е спле́тен от прия́телска ръка́,
на пя́съка разстла́н, кили́м с игли́чки
приплъ́зва се под на́шите крака́.
 
Поко́й е, ся́каш та́м не са гърмя́ли
оръ́дия, раке́ти в стра́шен бо́й...
Кой е? От Во́логда ли, от Ура́л ли,
ряза́нец, белору́с? Незна́ен во́йн?
 
От бу́квите изтри́ти той отно́во
изпра́вя се с лице́ на богати́р
и по́глед мра́чен све́тнал е суро́во
като́ река́ сред ра́вна ру́ска ши́р.
 
Аз ви́ждам къ́шти, ве́три не́йде ви́ят
и към незна́йната съдба́ пое́л,
ти ро́дна, непрекло́нна ти Руси́я,
покла́ням се пред тво́я свят преде́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Всеволод Рождественский
МОГИЛА БОЙЦА
 
День угасал, неторопливый, серый,
Дорога шла неведомо куда, –
И вдруг, под елкой, столбик из фанеры –
Простая деревянная звезда.
 
А дальше лес и молчаливой речки
Охваченный кустами поворот.
Я наклонился к маленькой дощечке:
„Боец Петров”, и чуть пониже – год.
 
Сухой венок из побуревших елок,
Сплетенный чьей-то дружеской рукой,
Осыпал на песок ковер иголок,
Так медленно скользящих под ногой.
 
А тишь такая, точно не бывало
Ни взрывов орудийных, ни ракет...
Откуда он? Из Вологды, с Урала,
Рязанец, белорус? – Ответа нет.
 
Но в стертых буквах имени простого
Встает лицо, скуластое слегка,
И серый взгляд, светящийся сурово,
Как русская равнинная река.
 
Я вижу избы, взгорья ветровые,
И, уходя к неведомой судьбе,
Родная непреклонная Россия,
Я низко-низко кланяюсь тебе.
 
               1943 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Всеволод Рождественски (Всеволод Александрович Рождественский) е роден на 29 март/10 април 1895 г. в Царско село, Санкт-Петербургска губерния. Първите му публикации са от 1910 г. в сп. „Ученик”. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1926 г.). Участник е в Първата световна война и в Отечествената война. Привърженик е на литературните течения акмеизъм и конформизъм. Член е на литературното обединение „Цех поэтов” (1920 г.), от 1920 до 1924 г. е секретар на петроградския отдел на Всерусийския съюз на поетите. Работи като кореспондент на вестниците „На защиту Ленинграда”, „Ленинградская правда” и „Ленинский путь”, преводач и редактор в изд. „Всемирная литература” и др. Публикува поезия в издания като „Рудин”, „Арион”, „Новый Гиперборей”, „Ковш” и др. Член е на редколегиите на сп. „Звезда” и сп. „Нева”. Автор е на книги с поезия, проза, стихове за деца, мемоаристика и преводи, сред които „Гимназические годы. Стихи юности” (1914 г.), „Лето. Деревенские ямбы” (1921 г.), „Золотое веретено” (1921 г.), „Большая медведица” (1926 г.), „Федя-поводырь” (1926 г.), „В лесах Робин Гуда” (1926 г.), „Поющая земля” (1929 г.), „Весенний базар” (1929 г.), „Гранитный сад” (1929 г.), „Земное сердце” (1933 г.), „Родные дороги” (1947 г.), „Стихотворения” (1956 г.), „Русские зори” (1962 г.), „Страницы жизни” (1974 г.), „Читая Пушкина” (1966 г.), „Зо¬лотая осень” (1969 г.), „Шкатулка памяти” (1972 г.), „Добрый день” (1973 г.), „Жизнь слова” (1977 г.) и др. Умира на 31 август 1977 г. в Ленинград.