Сергей Шелковый Когда ещё не просыпалось Слово Ког

„КОГДА ЕЩЁ НЕ ПРОСЫПАЛОСЬ СЛОВО...”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОГАТО ОЩЕ СЛОВОТО Е СПЯЛО

               * * *
Стихна пороят юлски.
Плодните стари овошки
вече ухаят на гъби.
В росната зеленина
диша живот хронометър:
капки отмерват секунди
в улейчета на листата.
Млясва и в почвата пада
зрялата ябълка.
Време е.

               * * *
Убита от студа гугутка
аз вдигнах от снега –
бе лека,
пересто безтегловна,
сякаш не е живяла...
А може би и досега лети...

               * * *
Аз крача край морето.
Сянка на летяща чайка
прохлада тиха
е пробягала през мен.
Сред пусто нажежено пладне
съчувствието с мимолетна лепта.

               * * *
Всичко, което Господ ми изпрати,
е справедливо
в пълна мяра –
измолено е честно
с пот солена, с размисли горчиви
и с вяра
димно-сладка като вино.
Всичко, което съм узнал,
е казано отдавна –
когато още Словото е спяло...
И само Времето разтворило око
младенческо, учудено щастливо
на глиненото чело...


Ударения
КОГАТО ОЩЕ СЛОВОТО Е СПЯЛО

               * * *
Сти́хна поро́ят ю́лски.
Пло́дните ста́ри ово́шки
ве́че уха́ят на гъ́би.
В ро́сната зеленина́
ди́ша живо́т хрономе́тър:
ка́пки отме́рват секу́нди
в у́лейчета на листа́та.
Мля́сва и в по́чвата па́да
зря́лата я́бълка. Вре́ме е.

               * * *
Уби́та от студа́ гугу́тка
аз вди́гнах от снега́ –
бе ле́ка,
пе́ресто безтегло́вна,
ся́каш не е живя́ла...
А мо́же би и досега́ лети́...

               * * *
Аз кра́ча край море́то.
Ся́нка на летя́шта ча́йка
прохла́да ти́ха е пробя́гала през ме́н.
Сред пу́сто нажеже́но пла́дне
съчу́вствието с мимоле́тна ле́пта.

               * * *
Вси́чко, кое́то Го́спод ми изпра́ти,
е справедли́во в пъ́лна мя́ра –
измо́лено е че́стно
с по́т соле́на, с ра́змисли горчи́ви
и с вя́ра ди́мно-сла́дка като ви́но.
Вси́чко, кое́то съм узна́л, е ка́зано отда́вна –
кога́то о́ште Сло́вото е спя́ло...
И са́мо Вре́мето разтво́рило око́
младе́нческо, учу́дено штастли́во
на гли́неното че́ло...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
КОГДА ЕЩЁ НЕ ПРОСЫПАЛОСЬ СЛОВО...

               * * *
Ливень июльский утих. –
В старом плодовом саду
лесом запахло грибным.
В зелени после дождя
дышит хронометр живой:
падают капли секунд
с лиственных желобков.
Чмокнуло, в почву упав,
спелое яблоко. –
Час.

               * * *
Стужей убитую горлицу
Поднял со снега. –
Легка,
Перисто невесома,
Словно и не жила...
Или доныне летит...

               * * *
Иду вдоль моря.
Тень летящей чайки
бесшумной прохладой
пробегает по мне. –
В пустом раскалённом полдне
мимолётная лепта участия.

               * * *
Всё, что Господь послал мне,
Справедливо
В полнейшей мере –
Вымолено честно
Солёным потом, горечью раздумья
И верой,
Дымно-сладкой, как вино.
Всё, что я вызнал,
Названо давно –
Когда ещё не просыпалось Слово...
А только Время распахнуло глаз,
Младенческий, счастливо-удивлённый
На глиняном челе...




---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.), „Очерки о литературе” (2014 г.), „Свет безымянный” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.