In memoriam Моей дочери

На дъщеря ми Калина
(7.01.1975 - 26.02.2016)

Отиде си от нас...
Като една свещица се стопи 
и изгоря. 
Отиде си...
А толкова обичаше живота!

След теб е пустота.
Светът за нас сега е толкоз сив,
и празен.
Сърцата ни
сковани са от студ и няма болка...

А вън е пролет –
дървета и цветя ухаят в цвят,
жужат пчели
и птици
се реят на ята в небето бяло

Но теб те няма вече...
Навярно някъде в друг свят си
Далече... 
За тебе тук
навеки времето е спряло...

Отиде си ...
Една свещица се стопи 
и изгоря...

МОЕЙ ДОЧЕРИ
подстрочный перевод

Ты отошла от нас...
Как свечечка одна ты медленно
Растаяла,
Дотлела...
Ушла... А как любила жизнь!

Осталась только боль
Для нас теперь весь мир пустой
И серый.
Безмолвно 
Наши сердца оцепенила стынь...

А вне – весна:
Деревья и цветы дурманят цветом,
Жужжание пчел,
И стаи птиц
Парящие там в небосводе белом...

Но нет уже тебя ...
Наверно где-то в мир другой
Ты далеко...
И для тебя теперь
Вовек остановилось время...

Ушла...
Одна свечкА растаяла,
Дотлела...